Микроскоп

Преди повече от три века Антон ван Льовенхойк усъвършенства ранните образци на микроскопа и го използва, за да изучава капки вода от холандските водоеми. Така както днешните студенти откриват нови неща за себе си, така си представете и мига, в който ван Льовенхойк погледнал през по-мощния уред и открил живо царство в капката вода. Забързаният свят на водните микроорганизми е с размери само един милиметър - 10 на трета степен от един метър.

Микроскопът ни позволява да продължим пътешествието си към най-малкия свят. При придвижване към клетъчното ядро, всяка нова стъпка разкрива свят, чийто диаметър е десет пъти по-малък от този на предходната. В дълбините на ядрото намираме истински забележителни структури. Дългите спирални молекули на ДНК.

ДНК съдържа химическите кодове за възпроизвеждането на повечето от организмите на планетата, включително на микроорганизмите, хората и петуниите. Още по-нататък виждаме, че молекулите са направени от частици, по-малки дори от тях, наречени атоми. Настина, светът на обикновения атом е доста странен.

Неговите шест електрона изглежда се намират навсякъде едновременно. Пътешествието ни продължава през пустота, която изглежда равна по размери на междузвездното пространство. Пред нас е атомното ядро. То е тъй невероятно малко, че ако целият атом е с размерите на театър, ядрото му ще е като прашинка.

Въпреки това, в ядрото се намира почти цялата маса на атома, концентрирана в частици, които се наричат протони и неутрони. Те на свой ред са изградени от по-малки и още по-загадъчни неща, кварките.

При изследванията на тази вътрешна граница на Вселената физиците се чудят, дали кварките не са изградени от градивни частици материя, по-малки и от тях. Учените изследват тази загадка в подземен тунел край Чикаго, в който е разположен огромния ускорител на частици „Фермилаб“, проектиран да пресъздава условия като тези при зараждането на Вселената. Милиони протони и антипротони препускат из тези тръби в обратна посока със скорост, близка до тази на светлината. Един вид субатомно разрушително дерби.

Космическото ни пътешествие навлиза в друго измерение - времето, в което знанията стават все по-несигурни. Посредством изучаването на следите на кварките от тези сблъсъци физиците се опитват да разберат, как е изглеждала Вселената в началото, след експлозията, наречена Големия взрив. Един от тези учени излага за вас общоприетата теория.