tag:blogger.com,1999:blog-11946748213493975032024-02-07T07:05:27.952+02:00SahrazadaДобре дошли край огъня на приказките. Някога в Персия царувал Шах Шахриар, прочут със своята жестокост. Всеки ден той довеждал в палата си нова жена и на следната утрин я убивал. Най-сетне в царството останала жива само една девойка Шехеразада. Когато дошъл и нейният ред да загине, тя се явила при Шах Шахриар и започнала да му разказва приказка...Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.comBlogger417125tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-13379225769615228222011-06-09T10:59:00.002+03:002011-06-09T11:04:19.216+03:00Приказка за водатаИмало едно време едно голямо кралство. Наричали го Кралството на водата, защото отвсякъде извирала вода – от фонтани, от водопади, от минерални извори. Нямало място, където водата да отсъства. Кралят и кралицата се грижели дворецът им също да бъде залят от вода. Дори в тронната зала нещо като водопад се спускал зад престола на владетелите. Хората пиели на воля, плували в езерата. От съседните Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-57982381443725031432011-03-22T12:54:00.001+02:002011-03-22T12:56:44.883+02:00Легенда за трите сестри-рекиМарица, Арда и Тунджа били три сестри. Първата била доведена, втората заварена, а третата била природена. Трите момичета се карали коя е по-хубава, по-работна и по-добра. Всеки ден в дома имало сръдни и спорове. Накрая родителите много се ядосали и ги прокълнали. Сбъднало се родителското проклятие и девойките се превърнали в три реки, но пак не се погаждали. Почнали да спорят коя от тях е Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-81676326978355680512011-03-13T22:07:00.000+02:002017-08-26T09:45:00.456+03:00На мамаНе помня кога за последно ти казах: "Обичам те".Не помня кога за последно погалих с ръкакосите ти бели, със мъдрост обкичени...Не зная дали съм добра дъщеря....Но помня как босичка тичах във парка -усмихнато гледаше мойта игра.Мечтаеше с мен - макар да бях малкати беше до мен и в смеха, и в плача.И помня, когато през сълзи премигвахкак нежно поглеждаше в мойте очи.Във твойта прегръдка утеха Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-5640750879289107182011-03-10T10:24:00.004+02:002011-03-10T10:33:19.284+02:00Майчина сълзаЗаръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни. Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-36872061163942554432011-02-23T12:34:00.001+02:002011-02-23T12:38:14.634+02:00Легенда за минзухараМинзухар (Crocus) е род многогодишни цветя от семейство Перуникови (Iridaceae). Те се срещат в природата по високопланинските склонове и по поляните от Източното Средиземноморие до Централна Азия. У нас те виреят в цялата страна. Познати са повече от 180 видове и сортове в разнообразни окраски - жълта, лилава, бяла, синя. Има и видове с пъстра окраска и преминаваща от тон в тон.Според една древнаSahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-8568982461166646022011-02-08T15:29:00.002+02:002011-02-08T15:40:06.186+02:00Вълшебният дворецВ един градец живеел момък по име Петър Простичкия. Наричали го тъй, понеже бил глупавичък и недодялан. Той работил цели седем години при един господар — и работил добре, защото бил прилежен и честен. А когато дошло време да напуща, господарят му казал: — Ти служи при мене вярно и честно. Аз съм доволен от работата ти. Пари няма да ти дам, вземи тия три пити кашкавал — от тях има дълго да ядеш. Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-27785401456254160112011-01-25T13:25:00.002+02:002011-01-25T13:29:05.853+02:00Жерав и чаплаЕдно време жеравът и чаплата си съградили по една хижа от двете страни на голямо блато. Хижите им били от суха тръстика. Не знам дали блатото било много голямо или хижите много малки, но от едната хижа другата се не виждала. Техните обитатели се срещали понякога из блатото, когато тръгнат да си търсят храна. По едно време на чаплата омръзнало да живее сама. — Време е да се омъжа — рекла тя. — Ще Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-90618888687452065172011-01-23T16:03:00.003+02:002011-01-23T16:21:01.830+02:00Животните зимуватЕдин бик вървял по гората. Срещнал овен. — Накъде, овньо? — Ще искам от зимата малко топли дни, биче. А ти накъде? — На разходка. — Да вървим заедно. — Да вървим. Тръгнали заедно. Срещнали свиня. — Накъде, свиньо? — Ще поискам от зимата малко топли дни, приятели. А вие накъде сте тръгнали? — И ние натам. И ние за това. — Тогава да вървим заедно. — Да вървим. Тръгнали тримата по-натам. Срещнали Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-80644885764577386312011-01-17T15:24:00.004+02:002011-01-17T15:35:37.052+02:00Златната гъскаЕдин беден дървар имал трима синове. Той бил вече стар, па и често боледувал, та не можел да спечели много нещо. Синовете му залавяли всякаква работа, но не им вървяло. Веднъж старецът се разболял. Повикал синовете си, па им рекъл: — Нека вземе един от вас брадвата, нека впрегне колата и отиде да насече дърва: тъкмо сега е време. Аз съм болен: Както съм легнал, може и да не стана. Един от вас Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-28344896416590979012011-01-04T12:27:00.004+02:002011-01-17T15:24:18.628+02:00Змейова булкаЕдно момче поискало за жена една мома, голяма хубавица. Тя му отговорила, че и да се ожени за нея, няма да бъде щастлив, защото змей се бил заканил да я отвлече. Момчето казало, че това не е пречка, стига тя след сватбата да не излиза вън от къщи. Венчали се. Момъкът се стегнал на работа. В скоро време забогатял. Накупил земя и добитък, довел ратаи. Жена му само шетала, готвела, шиела и от прага Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-37034724417185030112010-12-17T10:42:00.003+02:002010-12-17T10:56:51.846+02:00Опърничавата женаЕдин селянин се бил оженил за опърничава и опака жена. Той й каже да направи едно — тя ще направи тъкмо противното. Каже ли й да не прави нещо, тя ще го направи веднага. Наближавала Коледа. Мъжът не обичал караниците. Искало му се поне през празниците да поживее мирно и тихо, та да не става за подигравка на съседите. И той намислил един начин как да накара жената си да извърши това, което се искаSahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-27059319952907528682010-12-11T12:16:00.004+02:002010-12-11T12:45:45.202+02:00Магьосникът, който се превърнал в чакалИмало едно време един богат раджа, който се занимавал в свободното си време с магии. Той управлявал едно от най-обширните царства в Индустан. Любовта му към магията била толкова голяма, че съвсем се увлякъл от тайните науки. Започнал да се занимава с тях денонощно. Но тия науки са опасни. Веднъж раджата извикал с помощта на магьосни заклевания един мощен зъл дух, от когото поискал да му каже Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-53684562900218641882010-11-05T12:45:00.002+02:002010-11-05T12:52:55.573+02:00Випо от „Лека нощ, деца” във Велико ТърновоЛюбимецът на всички малчугани летящото куче Випо от „Лека нощ, деца”, ще пристигне във Велико Търново в неделя. Той ще изпее „Честит рожден ден” за щастливците, родени в града в неделя. Випо ще изненада дацата и техните родители с нови десертни млека от серията „Vipo”. От 10 до 12 часа в пицария „Бианко” малки и големи ще могат да опитат за първи път най-новите продукти – десертни кисели млека Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-58531992014414307682010-11-02T13:23:00.002+02:002010-11-02T13:27:26.962+02:00Изгони скуката от училищеПeтдесет стипендии по 1000 лева ще раздаде Пощенска банка на ученици, които представят най-оригинални есета по темата „Изгони скуката от училище”. В състезанието могат да участват деца от 8 до 12 клас с успех над 5.00. Всяко от тях ще се състезава само с връстниците си, като във всеки випуск ще бъдат връчени по 10 стипендии. Есетата се изпращат онлайн през сайта www.silenstart.bg. Но това не е Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-41391626590379466372010-10-26T13:23:00.003+03:002010-10-26T13:33:19.727+03:00Къде е щастиетоРиналд бил каменоделец. Родителите му били умрели, па нямал и близки роднини. Живеел той накрай града, в малка колибка, останала от баща му. Риналд бил здрав момък, висок, с мургаво лице и гъсти, къдрави коси. Когато бил дете, роднините и съседите му казвали: „Щастлив син… цял е на майка си!“ Но Риналд минал вече тридесетте години, а щастието все още не поглеждало в неговата полутъмна колиба. Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-9737946966033918652010-10-12T15:01:00.002+03:002010-10-12T15:08:34.865+03:00Князът и златният трендафилВ едно село живеели бедни хора — мъж и жена с дъщерите и синовете си. Настанали гладни и безплодни години. За да преживеят, те трябвало да продадат едно по едно всичко, що имали. Продали си и добитъка. Останала им само една нива, но нямало как да я орат. Решили да продадат и нея. Съседът им бил малко по-богат от тях. Той имал волове, можел да я оре. Купил я. Още на другия ден новият стопанин Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-14412229653678047532010-09-28T16:09:00.002+03:002010-09-28T16:13:49.489+03:00Килимът на князаЕдно време цариградският султан отишъл с придворните си в земята на кюрдите — да види как живее там народът. С него бил и син му. Много реки, планини и поля минал керванът, докле стигне в далечната страна. Най-подир, след дълго пътуване, пристигнали в едно кюрдско село, разположено всред ливади и нивя. Там отседнали на стан. Тоя ден селото било много оживено — имало панаир. Много свят се бил Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-25625228236694701252010-09-13T14:59:00.001+03:002010-09-13T15:03:50.027+03:00Как петльо се задавилЕдин петел и една кокошка отишли на поповото гумно да кълват жито. Видял петелът едно бобово зърно и го лапнал. Но то излязло много едро — ха да го глътне, ха да го глътне, — задавил се. Паднал на земята — лежи и не мърда. Викнала кокошката да плаче: — Ох, попе, и ти, попадийо, мой Петльо умря. Четете му молитви — дано се съживи. Но попът бил на кръщенка, а попадията — на сватба. Никой не чул Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-1283962857664194542010-08-26T15:07:00.003+03:002010-08-26T15:20:18.406+03:00Юнак и скъперникИмало някога си един чифликчия. Казвали го Матей Скъперника. По-голям скъперник от него никой не бил виждал. Ратай не можел да се свърти при него: ще поседи ден-два, па ще напусне. Прочул се Матей със своето скъперничество. Поискал ли да глави ратай за чифлика си, оня ще го погледне, па ще рече: „Аха! Ти си Матей Скъперника, нали? Не ща!“ И ще му обърне гръб. Тъй Матей Скъперника обходил цялото Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-4129725214757731122010-08-21T11:08:00.001+03:002010-08-21T11:10:19.096+03:00Децата със светлоотразителни знациСтоличният КАТ ще предложи на училищните директори да задължат учениците да носят светлоотразителни знаци. Инициативата трябва да стартира с първия учебен ден – 15 септември. Засега обаче акцията остава в графа проекти. Светлоотразителните маркери ще се поставят по униформите или по раничките на децата, за да ги виждат шофьорите. 70 % от произшествията в столицата са с пешеходци, отчетоха Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-14355806095016137332010-08-10T13:08:00.002+03:002010-08-10T13:20:14.754+03:00Иван ковачаВ една земя, съседна на турското царство, имало ковач на име Фьодор. Той живеел близо до църквата. Фьодор имал само един син — Иван. Момъкът помагал на баща си в ковачницата. Той бил силен, умен и хубав. Освен това знаел да прави всякакви магии. Майстор бил и в други занаяти. Можел и да пее, и да свири, и добре да танцува. Фьодор не успявал да се прехрани само с ковачество, та държел и хан. И в Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-50265190366032314842010-08-06T14:50:00.004+03:002010-08-06T15:04:57.221+03:00Хитрините на Зайо Байо втора частКогато свършила вечерята и гостите почнали да се разотиват, Зайо Байо отишъл в обора, отвързал лисицата, яхнал я и като поздравил гордо домакинята, препуснал към гората.Кума Лиса тичала мълчаливо: дума не продумвала. Но Заио Байо разбирал, че тя му готви нещо. Затова стоел нащрек. Додето била още пред къщата на госпожица Поляна, Кума Лиса вървяла кротко. Но щом се отдалечила, почнала да се Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-46208268512771080402010-07-31T12:48:00.004+03:002010-07-31T13:23:04.172+03:00Хитрините на Зайо БайоЗайо Байо остарял. Ала и на старини той си останал все такъв хитър, какъвто бил на млади години. Един ден станало дума с Кума Лиса за сила. Тя се захвалила пред животните, че е по-силна от котката. Не само от питомната котка, но и от дивата. Зайо Байо чул това и рекъл: — Може, Кума Лисо, да си наистина по-силна от всички котки на света, но се пази да не те чуе чичо Тигър, че той е роднина на Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-39929686254884724372010-07-27T13:48:00.003+03:002010-07-27T14:04:38.272+03:00Исполинът със златни косиИмало едно време мъж и жена. Те били много бедни. Едничка утеха им било момчето, що им се родило. Те го много обичали. В деня на кръщенката дошла една бабичка, която видяла момчето и казала на родителите му: — Това дете е белязано. То ще се ожени за царската дъщеря. Мъжът и жената се много зарадвали. От радост те разказвали на всекиго, когото срещнат, що им била предрекла бабата. Тия думи Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1194674821349397503.post-92033242761137658042010-07-21T15:06:00.003+03:002010-07-21T15:21:17.624+03:00Дядо Поп и гатанкитеИмало едно време в селото Сан Блас един поп. Той бил много дебел и коремест, защото обичал да си угажда. Бузите му били зачервени и издути, а гордостта му нямала граници. Той си мислел, че знае всичко и че по-умен от него няма по цялата земя. Тъй си мислели и селяните, па дори и кметът, който бил простичък човек. Той се допитвал за всичко до дядо поп и слушал всяка негова дума. Един ден, когато Sahrazadahttp://www.blogger.com/profile/01590856228630251075noreply@blogger.com0