18.5.09

България е основен източник за трафик на деца

Едно от решенията взети на проведения международен форум за борба с трафика на деца, е изграждането на единна телефонна система за подаване сигнали, за деца станали жертва на трафик. Още през тази година и у нас започва работа по активиране на европейски телефонен номер. Рискова възрастова група сред децата е тази между шест и тринадесет години.

А Югоизточна Европа е един от най-застрашените региони, споделя Карла Чиварела, регионален координатор на ООН по въпросите на този вид престъпления. По данни на Държавната агенция за закрила на детето случаите на непридружени деца от България на границите, са се увеличили драстично, като основната група са от малцинствата. „България е основен източник за трафик на деца”, съобщава Антоанета Василева, секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора.

Препоръчваме още:

Трафик на хора
Какво да правя ако попадна в трафик

4 коментара:

Младен каза...

Използвах препратката “Трафик на хора”, предложена след горната статия. Видях там и коментара: “Нека не бъдем такова общество на "слепи и глухи", а да бъдем общност, която не употребява израза "на мен това няма да се случи" и да захлопваме вратата на апартамента си с безразличието на цинични и безскруполни, лишени от чувства и сетива.”
Замислих се: За съжаление сме такива в повечето случаи. Пък после се оглеждаме и питаме, хленчейки:”Все на мен ли, все на мен ли?”
Пак наближават избори. И... замириса на кебапчета - пир по време на чума! Моля ви, който види в програмата на някоя партия обещание за борба с трафика на дрога и с трафика на хора да ми пише(тук, ако Sahrazada разреши). Не, не, не, това не е “син”или “червен” политически въпрос. И стига общи приказки като:"ние ще се борим с престъпността". Длъжни сме да поискаме сметка на “избраниците” си! Това е въпрос на живот и смърт! Крайно време е да спрем да си “заравяме главите в пясъка”. Има една книга от Бруно Ясенски ”Заговорът на равнодушните”. Цитирам по памет мотото й: “Не се страхувай от враговете си – в най-лошия случай те ще те убият. Не се страхувай от приятелите си -в най-лошия случай те ще те предадат. Страхувай се от равнодушните, защото благодарение на тяхното мълчаливо съгласие съществуват и предателството и убийството!.”

Призовавам всички мои приятели(и преди всичко себе си!): “Да сложим край на равнодушието си!”

Меричка каза...

И ти ще ме предадеш...
Откакто се помня, ме предават.
Предаде ме времето,
защото се родих не тогава, когато исках.
Предаде ме пространството,
защото се родих не там, където искам.
Предаваха ме приятели,
защото ме напускаха, без да го искам.
Предаваха ме и любовници,
защото ме подменяха, а аз не исках.
Предаваха ме времена и хора,
желания и възможности,
илюзии и надежди,
предчувствия и очаквания.
Предателствата играеха на голф с мен,
раждаха ме и ме убиваха,
разпаряха ме и ме зашиваха,
прегръщаха ме и ме изнасилваха,
изгаряха ме и ме замразяваха.
Сега съм един разрушен полигон,
един ограбен супермаркет,
едно опитно зайче на предателството.
Естествено, че и ти ще ме предадеш -
само предателството никога не ме предава.

Това е една творба в съзвучие с темата, не познавам автора, но ... вие ще прецените

Младен каза...

Към Меричка:
Не знам чие е стихотворението, но съм почти сигурен, че не е Ваше(твое - моля да ме извините за ед.ч. по-нататък). Ти може да се ядосаш(например на някой Водолей), но... за кратко. Творбите ти, Меричка, са доста ведри. Вероятно и ти си лъчезарен човек, с когото е приятно и леко да се живее. Не те познавам, но Дано съм прав!
Към Авторката на стихотворението:
Много искам да съм твой приятел, мила поетесо, за да ти докажа, че “приятел=предан” (е, може думата другар да е по-подходяща ?). Светът не е населен само от предатели и убийци! Иначе думата “преданост” нямаше да съществува. Тя не е просто антоним. Тя е същността на някои хора, казвам го от личен опит - живял съм с такива. Не можеш да си представиш колко много искам да и ти ги срещнеш. И аз да съм сред тях...

Юлияна каза...

Това стихотворение не е на Меричка със сигурност. Нейният стил на писане е съвсем различен. Не е и мое, макар и да прилича малко на моя стил, но аз бих израдила тези емоции с повече агресия, което би показало неосъзнатото отчаяние. Докато тази поетеса е изразила отчаяние и примирение, което поне на мен говори за стаена агресия.
В мен това стихотворение докосна нещо много дълбоко вътре, почти като физическа болка го усетих. Не ме разплака и много добре знам защо.
Стихотворението много прилича на нещо, което би написало някое момиче от филма Трафик на хора (говорила съм ви за този филм и съм го препоръчвала).
Всъщност това е стихотворение, което може да напише всяко едно момиче от нас, но всяка би вложила различен темперамент. Не мога да кажа че е хубаво стихотворение, защото не е, не мога да кажа и че е тъжно, защото тъгата в контекста на статията означава примирение, пречупване, смазване, което в средите на трафикантите е основна цел и лесно постижима.
Мога само да кажа, че стихотворението е Силно и Въздействащо!

Публикуване на коментар