3.2.09

Краят на Вселената – предела на видимото

Краят на нашата обозрима Вселена е на 15 млрд. светлинни години от нас. Ако можехме да прескочим за един миг дотам, би било като магическо повдигане на воала от радиация. Ще видим нов отрязък от Вселената с още галактики, звезди и планети. Ще бъдем вече в центъра на различна обозрима Вселена, която също се простира на разстояние от 15 млрд. светлинни години. Ами ако после прескочим отново и отново и отново...

Сякаш вървим нагоре и от върха на всеки хълм виждаме по един нов хоризонт. Дали пътешествието ни ще има истински край? Един истински край на нашата Вселена? Или ще продължим да си прескачаме така завинаги? Виждаме две възможности за Вселената. Едната е, че Вселената е безкрайна и колкото и да пътувате, няма край, винаги има нещо отвъд. Другата възможност е, че Вселената има край. Но това, че има край, не означава, че има граница. Тя може просто по някакъв начин да се затваря навътре в себе си. Така ако вървите дълго в една посока, накрая се връщате на същото място от противоположната посока.

Когато Христофор Колумб отплавал от Канарските острови, за да открие Новия свят, той знаел, че ще се движи по права линия. Ако светът бе плосък, той би могъл да плава вечно през едно безкрайно море. Но тъй като Земята е извита и се закръгля в сфера, той всъщност би могъл да обиколи крайния свят и да пристигне от другия край на Тенерифе. Първите изследователи не можели да бъдат сигурни дали Земята е плоска или извита. Днес космолозите са изправени пред същата дилема за формата на Вселената.

Жана Левин е физик-теоретик в Университета в Кеймбридж. Ако Вселената е плоска и пътувате с ракета в права линия, ще пътувате вечно и повече никой няма да чуе за вас. Другата вероятност е Вселената да е затворена в космическа крива, също както Земята е извита в сфера. Ако с ракета пътувате в права линия, доколкото това е възможно в извитото пространство, т.е. в леко извита линия, но правата линия зависи от извивката на пространството, ще откриете, че въпреки, че не сте правили завой и не сте спирали, се озовавате там, откъдето сте тръгнали.

Ако Вселената е плоска, ще продължите напред вечно. Ако пък е извита, ще се движите в кръг, колкото и дълго да пътувате. Изключителната вероятност за извито пространство е била формулирана за пръв път от Алберт Айнщайн преди близо век. Той ни е казал, че ключовата сила, контролираща формата на Вселената, е гравитацията. Гравитацията е силата, която дърпа обектите един към друг. Тя придърпала ябълка към главата на Нютон.

Тя дърпа Земята около Слънцето и придърпва краката ни към земята. Тя също задържа Вселената във формата й, каквато и да е тя. С тези наблюдения над падащата ябълка Исак Нютон за пръв път дал идеята, че гравитацията дърпа нещата едно към друго и че силата й се определя от масата. Колкото по-голяма е масата, толкова по-силно е привличането. Но Айнщайн прозрял в теорията си за относителността, че в космически мащаб гравитацията може да причини изкривяване на пространството.

Айнщайн казва, че Земята съвсем не притегля ябълката, а ябълката пада в естествено изкривяване на пространството, създадено от Земята. Ако си представите пространството като мека повърхност, върху която хвърляте топка за боулинг, тя ще изкриви формата на повърхността около себе си. Така нещата естествено ще падат по тези извивки и така ще падат към Земята или ще влизат в орбита около нея, следвайки естествените извивки на пространството. Същото е при светлината, не само скалите и материята, но и светлината го прави.

1 коментара:

Анонимен каза...

Алберт Айнщайн има още едно мнение по въпроса за Вселената и Човека:
"Само две неща са безкрайни - вселената и човешката глупост - за първото не съм сигурен."

Публикуване на коментар