20.12.08

Врело

Eдна тъжна истина, която народът ни превърнал в легенда!
Денят бил тъжен и задушен. Хората се тълпели пред вратите и цъкали с уста - докъде ще ги доведе тази страшна суша. Шумата по дърветата се спекла и се ронела. Изворите пресъхнали. Небето като нагорещен връшник захлупвало селото и сипело жарава върху земята. Тази вечер слънцето паднало в облак. Светкавици раздирали горещата твърд на небосвода. Извила се буря.

Искрица надежда, че ще падне дъждец, просветлила лицата на людете. „Не беше напразно ходенето на „Пеперудата" за дъжд по село - шушукали си те, - всяка молба, рано или късно се чува!" Но заедно с капчицата радост се разнесъл и дрезгавият глас на селския глашатай. Той съобщавал новина. Заповядвало се на всички, които имат малки момчета, утре да осъмнат пред конака.

Занемяло селото от тази прокоба. Майките се скрили вдън земята и под бледите светлинки на вощеницата милвали рожбите си и ги обливали с едри сълзи. Бащите впервали поглед в една точка и мъдрували какво да сторят...От къщицата накрай селото в тази бурна нощ две сенки поели през тъмницата. Деветгодишният Лило сънно стискал ръката на баща си и не разбирал накъде го води. Дъжд и вятър ги шибали. Тъмно било като в рог, но те не сбъркали пътеката. Неведнаж двамата били минавали по нея на път за кошарата с овцете, за да отнесат хляб на дядо Симо.

Наближавали пропастта. Дочувал се екотът на подземната вода, дето се блъска в скалите, а никъде нищо не се виждало. Детето се притиснало до бащиното коляно и потръпнало. В този миг яката мъжка ръка вдигнала свидната си рожба и със страшна сила я метнала в пропастта... Утрото дошло с прояснено лице. Овчарите разнесли чудото, че там долу е извряла бистра студена вода, а в нея се въртяла като омагьосана шапката на малкия Лило. Оттогава мястото нарекли Лилова глава.

И сега, минеш ли край Врелото, където е бликнал изворът в ония времена, ще чуеш да казват, че вечер на това място излизала като видение бяла българка, дето вярата си не дала, а рожбата си вдън гори е отпратила и все я търси - обикаля около ревящия извор като самодива. Лило-о-о-о, долавял се глас от пропастта. Това бил гласът на мъката и въображението!

11 коментара:

Анонимен каза...

Ужас! Това не се е случило в България! В България майката и бащата на Лило щяха да се хвърлят в пропастта, за да рукне вода, от която да пие детето им.
Мила Sahrazada, мисля, че това не българска приказка, а арабска. Или ....да не би да е циганска?

Sahrazada каза...

Напротив Анонимен точно в България се е случвало. По време на турското робство, най-здравите и силни деца от мъжки пол са били отнемани от родителите си. Били са покръствани в мюсюлманската вяра и зачислявани към турската войска. Наричали са ги еничари. А отнемането от родителите им се е казвало "кръвен данък". Обучението на тези деца е било толкова жестоко, че и самите те са ставали в последствие безжалостни. Това обучение е целяло да се изкорени изцяло бългорското им самосъзнание и вяра. Момчета са се подбирали на възраст 7-10 г., но често пъти са събирали и деца на 5-6-годишна възраст. След насилственото им отнемане момчетата се изпращат в Анадола, където ги настаняват в мюсюлмански семейства. Там се подлагат на изключително силна ислямска пропаганда, както и на тежък физически труд. Тези от тях, които оцеляват, се изпращат в казармите на Цариград, Одрин и Бурса.
Затова някои родители са предпочитали да убият детето си вместо то да стане еничарин.

Гледай българския филм Време разделно там много добре е описано точно тази част от българската история.

Анонимен каза...

О, сега вече разбрах защо Шахриарх е убивал жените си. Ами, защото са му разказвали приказки като тази за ВРЕЛОТО...

Sahrazada каза...

Приказките не винаги са с щастлив край. Погрешно е според мен децата да четат или да им се разказват приказки, които винаги свършват с хепи енд. По този начин те израстват с илюзиите, че света е едно приказно място, в което те ще изиграят главната роля на принца или принцесата. Живота с цялата си жестокост много бързичко разбива тези илюзии и обикновено детето или човекът, който се е надявал да изживее илюзорния свят на приказните мечти се оказва смазан от действителността.
Освен това е добре да познаваме историята на България и на народа си. Този изстрадал български народ, който никога не е живял във вълшебна приказка и никога не е очаквал или разчитал на чудаса, а само на смелостта, волята си, вярата си и родолюбието си.

Анонимен каза...

Напълно си права Sahrazada. Приказките не винаги са с хубав край. Казват, че от тях се научават истини, вземат се поуки.
Но тези истини и поуки, понякога носят повече сълзи от всичко друго. И едва ли има човек на земята, който не би искал да изживее поне една приказка с хубав край.

Анонимен каза...

Шехеразада,
Прочетох коментара ти от 22.12.2008г. и (честно казано) не ми допадна. Стори ми се, че си настроена прекалено раваншистки. Но в паметта ми изплуваха разтърсващите стихове на Оскар Уайлд:

“ИЗБИВАНЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Исусе, жив ли си, или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойто възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тъмнината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се извиват
над труповете хладни на децата?
О,Сине божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно-черна
е плъзнал полумесецът проклет.
И ако си възкръснал ти от гроба,
Човешки сине, слез тук с мощ безмерна,
преди да те измести Мохамед!”

Последните два реда на този сонет звучат толкова актуално, че ме побиват тръпки!...И разбрах, че ИМАШ ПРАВО да защитиш тезата си с толкова хъс, с колкото сметнеш за необходимо. Възхищавам ти се!

Sahrazada каза...

Радвам се, че след известен размисъл и опит за вникване нещата са станали ясни. Аз не съм реваншистки настроена, не съм обявила джихад на мохамеданите и на техните семейства. Това към което съм много ревностна обаче е доброто познаване на българската истроия, бит и култура от древността до днес. Уважение към корените ни на българи и към предците ни, които непоколебимо са давали дори живота на най-скъпото си - детето, за да запазят чистотата на българската общност и да я съхранят през 5-те века неравностойна борба с поробителя. Ревностна съм към българската азбука и език, които трябва да се съхранят и да оцелеят въпреки така разпространеното "писане" на българско изречение с латински букви.
Знаете ли Анонимен, много народности са изчезнали или са загубили всякакво свое влияние, защото са се пречупили. Някои дори живеят в резервати. Българите сме много изстрадал народ, но жилав, смел и съхранен в традициите си, в литературата и поезията си, в историята си и във филмите, които я представят, макар и тя да е твърде тежка и трагична. Но това е нашата история.

Нека да кажа и още нещо, все пак ние не сме тук, за да си "допадаме" един на друг стремейки се да пишем така, че да "допаднем" или да се "харесаме" на този, който ще ни прочете. Това е невъзможно, съвсем естествено е да се получат дискусии между зрели хора с различни мнения и възгледи, а също и след известен размисъл и опит да се разбере чуждата гледна точка да стигнем и до "разбирането". А дори и да не стигнем до: "да разбрах те" е важно да уважаваме чуждото мнение макар и то да противоречи на нашето. Аз също понякога забравям за това, но то е част от интелигентното общуване, което ни отличава от маймунките. :) А дали пък те не са по-интелигентни от нас? :) Кой знае...

Анонимен каза...

Прекланям се доземи пред подвига на Апостола на свободата! Днес ще почета паметта му като гласувам още(и още!)за романа "Време разделно" в "Голямото четене" на БНТ. А вие?

Лисичето каза...

Честит Трети март, Юлияна!
Нали не се налага да те убеждавам, че
АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ
http://www.vbox7.com/play:b454ccb0
И още “..............................................
Дорде е Стара планина,
на турчин не са покланям!
................................................”

Юлияна каза...

Отиде си полковник Петко Йотов! Директорът на Националния военно исторически музей бе един от малкото публични личности с ясно изразен патриотизъм и родолюбие, както и с непклатима вяра в българските ценности и традиции.

Поклон!

Меричка каза...

Поклон!

Публикуване на коментар