Втора част

Баща ми старият комар Млин Всееднокакъв, да са всевечни дарбите на крилете му е широко скроена личност. Той обича природата и умее да и се наслаждава с възторга на току-що излюпена ларва. Сутрин като стане, първата му работа е да целуне майка ми-мадам Досадна Каклине, и с най-невинна усмивка изпива чашка прясна вчерашна утайка кафе докато прочита ежедневното парченце вестник/ ако има такова довято от теченията върху близката шипка/.

Следва бурно жужащо приготвяне за работа, от което на Досадна и се вземат всички спокойно циркулиращи полузаспали намерения и се възкачват до ядосаната настойчивост на звънтящо пиколино, но в края на краищата Млин е наконтен по последна прогноза и изблъскан вън от вмирисания лукс на дома, осигурен с климатик от листата на стария репей. Забравих да спомена, че Млин е всепризнат готвач-вълшебник в комарското селце от градски тип Боровинково. За Досадна остава да оползотвори домакинското си съществуване с бурно прочистване на свежия полъх и някой друг разговор с приятелки и съседки - нищо извън битието на другите.

Така или иначе нейната е лесна - Млин носи от работата си всякакви останки от вкуснотии и това е причина за всеобща завист на женската част от населението на Боровинково.
-Братя и сестри имаш ли? - Тачита така се е вживяла в едва доловимата реч, че вече е забравила сън и умора, уроци и „трябва да” е отложено за „може би на разсъмване”.
-Да, Малчо Звънкогласов, но какво общо има тук брат ми?

-Май не обичаш да разказваш за него? - Тачита е намръщила любопитен нос. Тя е единствено дете и не може да разбере как някой не би желал да разкаже за брат си.
-Е, добре! Той е млад, амбициозен музикант, страшно красив и много талантлив. Не мога да разбера какво толкова му харесват жените? Има повече обожателки от краля, кралицата и целия Вселенски свят взети заедно!
-Добре, добре - Ливилинка не може да понесе новината. Та нали самата тя се бори за подобна популярност.

-Карай нататък. До тук всичко е ясно.
С това „всичко е ясно” тя направо съсипва Ервин. Той скрива разочарованието си с едно ненавременно приглаждане на крилцата.
-Исках да ви разкажа за себе си, за да разберете моята история по-добре. Всеки има обичливи родители, понякога, както е в моя случай страшно популярен брат, което в никакъв случай не помага на самия теб да се реализираш, защото вечно те сравняват с него, и свои мечти.

А моите винаги са били тихи и скромни. Обичам света на числата. Той е тих, уютен и спокоен. В него царуват здравият разум и логиката. Интуицията и вдъхновението. И ако познаваш техните закони си в състояние с постоянство и предвидливост да натрупаш пари. И така, от скромен провинциален младеж аз се издигнах до председател на борда на националната банка „Възможен фалит”. Всички ме познаваха и ми се възхищаваха. Имах най-модерната кола патладжанодес, най-изискания фрак и диктувах модата в света на бизнеса.

Притежавах собствен апартамент в квартала на богатите „Изоставении буркани”, но в личен план се чувствах малко самотен. Не ми е липсвало женско внимание, но дамите, с които се срещах се интересуваха повече от парите, които пръсках наляво-надясно за разточителните им нужди, и не обръщаха внимание на скромната ми романтика, поезия, книги и дребни, незначителни според тях жестове на внимание. Имам колекция от цветя и четерилистни детелини, за които се грижа съвсем сам, както и друга от слюдички и стъкълца...

-И какво общо има това с нас? - Ливилинка с мъка крие своята досада.
-Ти си комар като комар! А ние утре сме на училище и съвсем си загубихме времето да слушаме твоите глупости!
-Така казваха и дамите, с които се срещах. Докато един ден, в църквата не видях Нея! Единствената! -Ти искаш да ни разкажеш за своята любима, нали? - Тачита, чиято доброта и сърдечност са в състояние да спасят и най-загубената кауза отново е видяла със сърцето си същността на драмата.

Ервин е очарован. Истината, която кой знае защо вече е полегнала на Ливилинкиното легло направо изтръпва, но този път от щастие. Вече направо крясва на лампата: ”Спри с това отвратително бръмчене!” Лампата замира и даже не смее да обясни, че е репетирала за фестивала на луминисцентните таланти. Всички сдържат дъх и в този миг дежурната възпитателка идва за да напомни, че е време за лягане.
Няма как - реда си е ред и трябва да се спазва. Всеки си ляга със своите мисли. Нека им пожелаем: „Лека и спокойна нощ” и да дочакаме утрото, което според старите хора е по-мъдро от вечерта. Защо ли?