Прозорец към едно небе

Автор: Светлана Караколева

И ето ме - отново тук,
от другата страна
отвъд екрана.
Не питай как е стигнала до тук
ни чуждата, ни личната ми драма.
Прозорчето отворих си сега,
дано да минеш
та да сбъднеш
човешкото у теб.
Ръце протягам
във криле да ги превърнеш.

Но глух и подъл е Страхът
той няма лесно да те пусне,
знай птиците летят
не питат въздуха
дали щом възвисят се
в бездната ще ги отпусне...
Дали виновна зимата
щом пролет пукне
в облак ще се скрие...
А днес вините ни горчат!
Страхливи! Но без вини
какво сме ние?
Обичам те!