Вълшебен пръстен

Живяла едно време една баба. Тя имала само един син. Сиромашки живот карали бабата и синът й. Момчето събирало съчки в гората, продавало ги на пазара и с получените пари купувало хляб за двамата. Бабата все учела сина си, че не бива да причинява зло на никого — нито на хората, нито на животните. Веднъж, когато се връщало в селото, момчето видяло как деца мъчат една котка. Те вързали примка на шията на котката и дърпали връвта. Момчето съжалило котката и взело да моли децата да пуснат невинното животно.

— Я го виж ти колко е жалостив! — казали децата. — Дай ни пари и тогава ще я пуснем! Момчето дало на децата всичко, което спечелило през деня — двадесет пиастра, и занесло в къщи котката. На другия ден, когато момчето тръгнало към гората за съчки, след него се помъкнала и котката. Вечерта то продало съчките за четиридесет пиастра и с двадесетте купило хляб. На връщане в къщи момчето видяло, че деца мъчат едно куче. Той дал на децата двадесетте пиастра и отвел кучето със себе си.

На следващата сутрин тръгнали с него към гората и котката, и кучето. От продадените съчки момчето спечелило шестдесет пиастра. За двадесет пиастра купило хляб, с двадесет пиастра нахранило котката и кучето, а с останалите двадесет пиастра в джоба се отправило към къщи. Когато минавало през селото, то видяло този път как деца измъчват една змия. Момчето откупило змията за двадесет пиастра, сложило я в едно глинено гърне и я занесло в къщи. На следния ден решил да пусне змията на свобода, но тя не искала да се раздели с него. По пладне той отишъл край един студен извор заедно с котката, кучето и змията и почнал да храни и змията. И изведнъж тя се превърнала в красив момък.

— Аз съм царски син от съседната страна — рекъл момъкът. — Откраднаха ме магьосници и ме превърнаха в змия. Направиха ми заклинание — да остана змия дотогава, докато не получа хляб от ръката на човек. Затова и бях допълзял до селото. Ти ме спаси, ти ме освободи и от злата магия — ще ти бъда признателен цял живот! Тогава синът на бабичката решил да отиде при царя и да му разкаже всичко. Царският син го посъветвал: — Ако царят те попита какво искаш за услугата, кажи му да ти даде пръстена от ръката си. Този пръстен е вълшебен: завъртиш ли камъка отгоре, ще получиш всичко, каквото пожелаеш.

Отишъл бедният момък при царя и му разказал всичко. Царят рекъл:
— Ти си освободил моя син — искай, каквото щеш!
— Искам пръстена от ръката ти, царю!
— Да му се изкриви вратът на този, който те е научил да искаш това! — ядосал се царят. — Но аз съм длъжен да си удържа думата и ще ти го дам!

И царят свалил пръстена от ръката си и го подал на момчето.
Минало се време и бабичката посъветвала сина си да се ожени за дъщерята на тамощния цар. Момъкът се съгласил. Бабичката отишла в двореца и седнала на скамейката на сватовниците. Излязъл царят и я попитал какво желае. Бабичката казала, че дошла да поиска дъщеря му за жена на своя син. — Доведи ми го — отговорил царят.
И момъкът дошъл в двореца. Царят го видял и му рекъл: — Ще ти дам дъщеря си, но ще съумееш ли да събереш такъв откуп за нея, какъвто поискам?

— Ще намеря всичко, което заповядаш, царю!
— В такъв случай донеси ми един куп жълтици и направи дворец, не по-малък от моя. И нека израснат два реда дървета по пътя между моя дворец и твоя. А между дърветата да се просне килим и от двете му страни да застанат конници! Поклонил се момъкът на царя и се прибрал у дома. Там той завъртял камъка върху пръстена си и царското желание било изпълнено. Оженил се момъкът за царската дъщеря и заживял честито.

Минало се време. Един старец се научил за вълшебния пръстен. Преоблечен като продавач на пръстени, той влязъл в двореца. Бабичката не била вече жива. Не си бил в къщи и нейният син. А вълшебният пръстен стоял на полицата. Старецът веднага го познал и рекъл на царската дъщеря:

— Ти си харесай три от моите пръстени. Аз ще ти ги отстъпя само за пръстенчето, което стои ей там на полицата.
А царската дъщеря не знаела нищо за пръстена. Тя го взела и го дала на стареца. Той завъртял камъка и казал: — Нека този дворец заедно с царската дъщеря и с всичко, което има в него, да се пренесе на един остров зад седем морета!
И желанието на стареца се изпълнило веднага.

Вечерта синът на бабичката се върнал и на мястото на двореца видял предишната си жалка къщурка. Натъжил се той и почнал да скита по планини и гори.
На котката и кучето много им домъчняло, когато разбрали какво нещастие е сполетяло господаря им. Те решили на всяка цена да намерят пръстена и да му го върнат. Тръгнали животните на път, вървели, вървели и стигнали най-сетне до царството на мишките.

Войската, която пазела границите на това царство, се разбягала от страх кой накъдето види. Вестта за появяването на котката се разнесла по цялата страна. Царят на мишките събрал голям съвет, укрепил границите си и написал писмо до царя на костенурките с молба да му изпрати на помощ срещу котката няколко хиляди воини, облечени в броня. Написал писмо и до царя на таралежите и поискал няколко хиляди бодливи воини.

Не успял още царят да подпише писмата си, когато притичало кучето и обявило, че е пратеник на котката.
— Ако не искаш, царю, всемогъщата котка да изтреби цялото мише племе — казало кучето, — изпрати й няколко тлъсти мишки, които могат да плуват, за да пренесат през моретата нея и мене.

Царят на мишките отделил седем тлъсти мишки.
— Седем стигат! — рекло кучето.
Мишките се явили пред котката и тя им заповядала да се хвърлят в морето. Кучето се настанило върху гърба на мишките, котката — върху гърба на кучето и така заплували по морето. Изминали шест морета и насред седмото видели остров, а на острова — двореца на господаря си. Котката заповядала на мишките да се промъкнат в двореца и да вземат пръстена от стареца.

Било късна нощ. В двореца всички спели. Мишките пробили една дупка в стената и се вмъкнали в покоите на стареца. Но пръстенът не бил на ръката му. «Пръстенът сигурно е в устата му» — досетили се мишките. Една от тях спуснала опашката си в табакерката с енфие, а после пъхнала крайчеца й в носа на стареца. Той кихнал, пръстенът излетял от устата му, мишките го грабнали и го занесли на котката. За сторената услуга котката въздигнала седемте мишки в хански сан. Котката и кучето се върнали при господаря си и сложили пред него пръстена. Той се зарадвал много, завъртял камъка и върнал двореца и жена си на старото място. Оттогава синът на бабичката никога не се разделял с котката и кучето.