Космически център „Кенеди”

В космическия център "Кенеди" във Флорида е ден за изстрелване, само часове преди излитане. Дейвид Спъргъл е физик-теоретик. Той наблюдава последните подготовки за изстрелването на космическата сонда МАП. Той я е създал за откриване и детайлно анализиране на микровълновата фонова радиация. Сондата МАП прави снимка на Вселената, както е изглеждала 500 000 години след Големия взрив. Сондата е монтирана на височина 40 м върху Делта ракета на НАСА. Създаването й е отнело шест години.


Тя е съоръжена с най-чувствителните инструменти, изпращани някога в космоса. Веднъж влязла в орбита около Слънцето, тя ще улавя слабата радиация, обливаща Вселената от зората на времената. Това може да се сравни с локва, в която хвърляте камъчета. Тези камъчета създават вълнички в локвата. Наблюдавайки вълничките, т.е. микровълновия фон, можем да научим две неща, можем да научим за камъчетата, които са хвърлени в локвата, т.е. физическите процеси, които са формирали галактиките, а също и за самата локва, дали е от солена или сладка вода, в нашия случай научаваме за Вселената.

Тази сонда на стойност 150 млн.долара е най-новият и прецизен инструмент за изучаване на космическите вълнички. Докато МАП чака своето излитане, астрономите вече получават представа за многообещаващия микровълнов фон, използвайки наземни инструменти. Това е VSA- съкращение от Много Малка Група в Тенерифе на Канарските острови. Още първият поглед е бил като откровение.

Ричард Сондърс използва VSA, за да декодира тази радиация. Сега можем да направим нещо съвсем ново с микровълновата фонова радиация. Тя е прозорец, през който гледаме направо в миналото на Вселената, когато е била много млада- само на около 300 000 години. Сега тя е на 15 млрд.години. Фоновата радиация е възникнала от огненото кълбо на Големия взрив. Инструменти като VSA могат да ни дадат карта на формата и структурата на младата Вселена.

Всяко светло петно представлява гореща точка в огненото кълбо, където материята е започвала да се натрупва. За първи път имаме детайлни образи на раждането на галактики. Това е епичен пробив за астрономите. Това е първата страница от семейния албум. Но тези картини на възраст 15 млрд. години ни насочват към още по-големи съкровища, защото те съдържат отпечатъците на това, в което щяла да се превърне Вселената.

Астрономите вече няма да са ограничени само от това, което могат да видят. Микровълновият фон дава възможността за първи път да се изследва отвъд границите на познатата Вселена. Докато астрономите се стремят да определят формата и размера на космоса, изследванията са ограничени. Има граница на познатата Вселена, отвъд която не могат да надникнат. Но това не е истински край, а само хоризонт. Отвъд видимата Вселена има много по-голям космос. Мартин Рийс е английски кралски астроном.

Гледайки навътре в космоса, гледаме назад във времето. Има определена граница, до която можем да видим понастоящем. Но това не е нищо особено. Това е все едно сте насред океана и виждате хоризонта около вас, който е един кръг в океана, в който няма нищо особено. Това е само границата, до която можете да виждате. Важно е да разграничим частта от Вселената, която можем да наблюдаваме, от несравнимо по-големия космос, който съдържа всичко, и за който можем да правим заключения, но не и да наблюдаваме директно.

Това, което вълнува астрономите е, че отвъд малкия ни фрагмент от Вселената има много по-огромен космос, очакващ да бъде открит. Можем да виждаме само до края на обозримата Вселена. Обозримата ни Вселена е като мехурче в огромния космос. Ние винаги сме в центъра на своето мехурче и можем да виждаме само до края му. Някой друг, на трилиони километри от нас, на друга планета, ще бъде в центъра на своето собствено мехурче. Освен ако тези мехурчета не се пресекат, никога не бихме могли да се видим. Всеки от нас ще е затворен в своята уникална обозрима Вселена.