Мъдрият просяк

Живял някога в едно село беден човек, който всеки ден неуморно обикалял съседните села да проси милостиня. Така след време събрал много ориз. Веднъж селяните го попитали: - Ти вече не си беден. Кажи какво правиш с толкова много ориз?
- Деля го на четири – отговорил просякът. – Едната част давам на дявола, другата - в заем, третата хвърлям в реката, а четвъртата оставям в храма - дар на бога.

Всички били много очудени от отговора му и започнали да го разпитват:- Къде е този дявол и кой е този, който взема назаем от просяк? В коя река хвърляш ориза? На кой храм правиш дарение?
Но просякът не им казал нищо повече. Тогава селяните много се ядосали, хванали го и го закарали при царя. Царят му заповядал да говори и той не можел да не му се подчини.

- Царю - казал той, - Дяволът е жена ми. Тя нищо не работи, само яде и спи. За да насищам лакомията й, трябва непрекъснато да прося.
- А кой взема заем от тебе? – попитал царя.
- Втората част от ориза е за сина ми. Сега той е малък, а моите крака още вървят и мога да го храня. Но утре, когато порастне, а аз остарея, той мене ще храни. Та ето за какъв заем говорех.

- Ами какво значи, че хвърляш в реката третата част от ориза? – попитал пак царят.
- Имам малка дъщеря - казал пак просякът, - за която трябва да се грижа. Но когато порастне, тя ще се омъжи и ще ме напусне . Е, царю, кажи, оризът, който й давам, не е ли като хвърлен в реката?

Накрая царят попитал:
- А в какъв храм и на кой бог оставяш последната част от ориза?
- Царю, този храм е моето тяло, а богът душата ми. Ако за тях не се грижа, как ще имам сили да живея?
Царят много харесал отговорите на просяка. Той го възнаградил богато и го пуснал да си върви.

Индийска народна приказка