15.5.09

Първата трансконтинентална линия

Това е историята на линия, дълга 3 200 километра. Линия, която обединява и разединява една нация. Линия през дивата пустош, която създава Дивия запад. Това е най-дългата линия в целия свят. Това е първата трансконтинентална линия. През 1863 година Съединените щати се разделят на две. Избухва гражданска война между Севера и Юга. Изтокът и Западът са разделени от дивата пустош. Младата нация е пред прага на тотален срив. В разгара на конфликта президентът Линкълн отправя голямо предизвикателство.

Той събира най-добрите инженери в Америка, за да построят железопътна линия. Тя започва от Атлантическия и свършва при Тихия океан. Линията трябва да премине през планински вериги, да прекоси хиляди километри през прерии и пустини. Трябва да премине над каньони, широки цял километър, и над бездни, дълбоки стотици метри.

Това е първата трансконтинентална линия в света. Но предизвикателството не е поето от гиганти в индустрията, нито започва от източните индустриализирани райони. Строежът на линията започва в далечния Запад, в малкото калифорнийско градче Сакраменто.

Сутринта на 8 януари 1863 година 13-хилядното население се събира за церемонията. На предизвикателството на президента отговарят четирима търговци – бакалин, манифактурист и собствениците на железарски магазин. Бакалинът Лилънд Станфорд прави първата копка на трансконтиненталната линия.

Четиримата калифорнийски търговци вдъхват живот на мечтата на Линкълн. Правителството трябва да отпусне милиони долари на търцовците. Но те няма да получат и цент преди да поставят релси с дължина 60 километра. В началото им липсва почти всичко. Западното крайбрежие е индустриална пустиня.

Манифактуристът Чарли Крокър е ръководител на целия проект и той се изправя пред проблема с доставките. Всичко трябва да дойде по море. Пътуването е с дължина от 20 000 километра покрай най-южната точка на Америка – през най-бурните морета в света. Гражданската война засилва опасностите.

Кораби на южните щати нападат товарните кораби по време на дългия път до Калифорния. Ценните материали намаляват. Търговците се нуждаят от средствата на правителството, но за да ги получат, трябва да построят първите 60 километра от пътя.

Само няколко километра източно от Сакраменто се намира най-голямата планинска верига, през която някога е преминавала влакова линия. Сиера Невада се издига на 4 000 метра височина. Налага се заселниците от Изтока да прекосят това последно препятствие до Калифорния с конски впрягове. Загубени в тези гигански планини, много от ранните пионери са загинали от студ или глад. Други прибегнали до канибализъм, за да оцелеят. Никой не се е опитвал да прокара линия на тази височина. Но търговците имат голямо предимство.

Тиодър Джуда е най-добрия железопътен инженер в Америка. Но планът му да прокара линия в Сиера Неведе му спечелва ново име. Лудият Джуда. Той начертава пътя през Сиерите. Двеста километра през един от най-трудните терени на света, достигайки височина от 2300 метра. Но други трябва да го построят. Задачата изисква хиляди работници и тонове барут. За ръководител на работниците е нает Джеймс Харви Сторбридж – най-опитният строителен инженер за Западното крайбрежие.

Сторбридж загубва окото си при експлозия и подсилва авторитета си с дръжка от търнокоп, с който умеел да убеждава, както и с легендарния си профанизъм. Но тези хора също имат мечти. Те са различни от мечтите на Ейб Линкълн или на търговците. Мечтата за златните мини. Стотици работници си отиват, за да търсят злато.

Търговците са изправени пред банкрут. Без работници, четиримата търговци не могат да завършат важните 60 километра, за да развържат кесията на държавата. През пролетта на 1864 година морето донася неочакван дар. Хиляди китайци избягват от глада в родината си и се заселват в Сан Франциско.

Крокър решава да наеме 50 души, които да работят на железопътната линия. Но среща силна съпротива. Той се налага и китайците оправдават доверието му. Те работят повече, по-бързо и за по-малко пари от белите. Скоро те стават хиляди. Китайците също така поставят и релси. За първи път пътнически влакове пътуват по подножието на планините.

През лятото на 1865 година търговците преминават 60-километровата граница и са подпомогнати с милиони долари от правителството. Нужни са им цели две години за железопътна линия от 60 километра, а им предстои най-голямата надпревара в историята на железниците. Икономическата сила на Изтока може да се включи в играта. Гражданската война е свършила, враждуващита страни влагат целия си капитал и свободно време за прокарването на линия до Пасифика.

През 1866 година в Небраска хиляди работници се събират в края на линията, за да изчакат командата на човека, който ще ги поведе в битката срещу дивата пустош. Това е един от най-младите генерали от гражданската война и първият железопътен инженер от своето поколение. Гренвил Додж.

След края на войната Конгресът увеличава ставките. Освен пари, за всеки прокаран километър се дават 9 000 акра земя. Компанията, която строи най-бързо, ще притежава голяма част от Америка. Месец след пристигането на Додж, линията напредва с 60 километра на запад. Специални товарни влакове превозват хора и материали до края на линията и следващата релса се слага с хирургическа точност.

На армията на Додж й предстои решителната битка. При всяка временна станция са разпъват шатри в прерията. В тях се грижат за повечето нужди на работниците, включително пиене, хазарт и жени. Заедно с комарджиите и момичетата се появяват и престъпниците. Железопътната линия създава Дивия запад. Това е място на разпътници, гнездо на пороците, насилието и смъртта. То примамва работниците в свободното им време и ги изпращат от там в ковчези.

Додж трябва да действа и разполага с подходящия човек за целта. Негов надзирател и пазител на реда става Джак Кейсмънт, известен като Косак. Той е безскрупулен човек, с избухлив нрав и е разярен от смъртността на работниците. Кейсмънт въоръжава 200 работници и започва чистка. Гражданските закони не съществуват. Единствените реални закони са военните. В Средния запад се прилага закона на Линч и това продължава много години.

Но в прериите се крие по-голяма опасност от бандитите и комарджиите. Тя се приближава с всеки изминат километър в западна посока. Шест месеца след пристигането на Додж, “Юниън Пасифик” е поставил линии с дължина 400 километра. Разходите са около 5 милиона долара. В далечния Запад търговците все още се борят с планините, само на 120 километра от изходната си позиция.

Китайските работници се чувстват добре при тези сурови условия. Но барута, който използват, няма достатъчна сила. Линията бързо напредва от изток и търговците трябва да ускорят темпото. Стробридж решава да направи опасен експеримент – използва нитроглицерин, 8 пъти по-мощен експлозив от барута, но много нестабилен.

Мечтите на търговците рухват по склоновете на планините. След 3-годишен робски труд ги делят 30 километра от крайната точка. Ако я достигнат, ще получат щедри помощи и земя от правителството. Но за целта трябва да покорят планината.

Междувременно Додж е напреднал с 500 километра. Линията навлиза в индианските територии и работниците се изправят пред най-големия проблем. Сиуксите и шайените са най-военнолюбивите племена и експресът нарушава спокойния им начин на живот. Страховитите метални чудовища в земите им ги изпълват с тревога. Индианците воюват ожесточено и всяват ужас във всички работници в Средния запад.

Вечерта на 27 август 1867 година товарен влак пътува на запад в прерията. На около 6 километра от депото в Плъм Крийк инженерите виждат, че линията гори. Двама души излизат от димната завеса и се доближават към тях.

Шайените дерайлират предния влак и пожарът е предизвикан от парния му двигател. В тъмнината все още ехтят изстрели. Спасителите взимат ужасените хора с тях. При засадата има 12 жертви, 7 от които са в неизвестност. Влакът спира в депото в Плъм Крийк. Няколкото души се приготвят за битка.

Но вместо шайените, денят носи нова изненада. Той е единственият оцелял от изчезналите хора. И носи собствения си скалп в ръка. На обяд Гренвил Додж пристига на мястото на клането. Трагедията край Плъм Крийк всява паника по протежение на цялата линия. Прогресът в западна посока е спрян.

Междувременно работниците в планините срещат друг вид убиец. Честите лавини помитат всичко по пътя си. Съоръжения, релси и хора. Снежните бури в планините заварват екипите неподготвени. Процентът на загиналите се повишава.

В прериите Додж също брои жертвите си. От опожарения влак край Плъм Крийк са извадени 7 тела. По време на убийствата, всички се страхуват от внезапни засади. Работниците трябва непрекъснато да носят оръжие. За Додж, ветеран от гражданската война, този конфликт става личен.

Додж не иска нищо да пречи на железопътната линия. Той започва мисия, която се превръща в най-кървавия епизод от американската история. Додж използва железницата, за да започне масово изтребване на местните жители.

Правителството изпраща генерал Уилям Текомси Шърман, командир на федералната армия прочут със своята жестокост. Шърман е човекът, който основава Атланта и опустошава Джорджия, за да спечели Гражданската война. Според Шърман компромисите и милосърдието са излишен лукс.

Първата задача е да се заловят шайените, които атакуват влака край Плъм Крийк и убиват седмината. Взети са пленници, сред които воинът на шайените Поркюпайн. Той дава достоверна информация за инцидента. Краят идва. Шърман и хората му прогонват местните жители встрани от линията. С всеки километър в западна посока те завземат техни територии.

”Юниън Пасифик” е стигнал до Уайоминг, на 780 километра от началната точка. Търговците в планините достигат най-високата точка на маршрута. Влаковете пътуват в планините, благодарение на нов вид колела, с които локомотивите следват извивките на линията.

При изкачването на планината ги посрещат нови препяствия. Пътят е прекъснат от дълбоки пропасти. Твърде дълбоки за обикновени мостове. Инженерите строят дървени скелета, високи стотици метри. Най-големите дървени структури, строени някога. Но най-големи проблеми са в заснежените райони.

През шест месеца от годината линията е затрупана в снега. Инженерите намират решение. Да направят линията под снега. В най-рисковите участъци се правят дървени навеси, имащи за цел да предпазят линията от снежните навявания. При разтопяването на снега в долините изникват проблеми. Обикновените реки прииждат и стават истински порои, отнасящи линията и дървените мостове. Друг проблем е дъждът. Пясъчните торби делят Додж от нещастието.

Времето спира работата на Додж. Пред задаващите се финансови бедствия проблемите с времето ще избледнеят. Търговците достигат на няколкостотин метра от върха. После линията трябва да премине по планинско плато и правителството ще им отпусне милиони долари. Но тези няколкостотин метра са най-тежките от целия маршрут. Те трябва да направят тунели в 500 метра солиден гранит.

Тежестта поемат китайските работници. Те започват от двете страни на планината. Работят на смени по цели денонощия. Те работят, дори спят на 4500 метра над морското ниво. Спят в къщи заровени в снега. Живеят в тунелите, като в лисичи дупки, и непрекъснато копаят. На китайците им идва до гуша. Те се вдигат на стачка.

Сторбридж за първи път застава на тяхна страна. Но Крокър решава да ги принуди да започнат работа. Алчността прави търговците безцеремонни. Надпреварата за обединение на Америка се превръща в надпревара за забогатяване. В равнинините избухва скандал поради същите причини и цялото начинание е застрашено от провал.

Додж не знае, че компанията е обрана от собствените си директори. Зад финансовите измами са имената на д-р Томас Дюрант, преуспял търговец. Той печели милиони като води потенциални инвеститори в Дивия запад. Но патриотичният патос на Дюрант крие финансова измама, която предстои да излезе наяве. Скандалът е разкрит от независимия журналист Чарлз Адамс, който открива, че вместо да се търсят много компании, всички договори се сключват само с една – “Кредит Мобие”.

Зад нея стои доктор Дюрант и шепа акционери, които са също и шефове на железопътната компания. Правейки се на обикновени предприемачи, Дюрант и партньорите му прибират двойно повече средства от правителството. За всеки километър и половина от железопътната линия, д-р Дюрант и акционерите му получават по 20 000 долара.

Ще изминат години преди хората да разберат, че Конгресът също е подкупен от Дюрант. Разкритията на скандала имат незабавен ефект. Додж заплашва, че ще се оттегли, ако Дюрант не напусне строежа.

Високо в планините тактиката на Крокър дава резултати. Уморени от глад работниците се връщат на работа. По малко от метър дели двете групи работници в планината. След 5-годишен труд се вижда светлина в края на тунела. При прокопаването на цели 500 метра двете части се разминават сами със сантиметри.

Завършването на тунела е важен момент за търговците. Най-лошото е вече зад гърба им. През планините започва редовно да пътува железница. Най-после има алтернатива на конските впрягове. Семействата вече няма да умират при прекосяване на планините.

Но мисията не е приключила. Стотици километри пустош дели двете части на линията. “Юниън Пасифик” все още преживява скандала. Работата е спряла и Дюрант няма избор освен да се съгласи с условията на Додж. Той може да продължи със строежа на линията.

Двете линии напредват една към друга и Конгресът отбелязва точката, където ще се срещнат – Промонтъри Пойнт в Юта. Състезанието вече не се води за пари, а за престиж. Кой първи ще достигне крайната точка. През дванайсетте месеца след покоряването на планините, работниците на Крокър прокарват 500 километра линии през Невада.

Търговците стигат до солените езера на Юта. Додж пък поема през пролом в Скалистите планини. След 6 години те се доближават на 70 километра един от друг и бързат към крайната точка. Преди крайната цел китайците поставят недостижим рекорд. За един ден поставят цели 16 километра железопътна линия. Додж също поддържа високо темпо. Всяка една от компаниите може да спечели.

На 30 април 1869 година първият влак преминава през Промонтъри Пойнт. Шест години и 1100 километра след полагането на първата копка в Сакраменто търговците постигат целта си. След два дни “Юниън Пасифик” стига до Промонтъри.

На 10 май 1869 година двете компании застават лице срещу лице. Дължина на една релса дели линиите. Като символ на обединение, последните релси са поставени от хора на двете компании.

Това, което започва като копка край малко градче в Калифорния, се превръща в първата трансконтинентална железница. Строежът продължава 6 години и отнема живота на 2 000 души, но променя хода на американската история.

Една-единствена линия сега свързва Атлантическия и Тихия океан. 3 600 километра земя е готова за заселване. Пътуване, което продължавало 6 месеца с впряг и струвало живота на хиляди емигранти, сега може да се измине за 7 дни. Линкълн е мъртъв, но мечтата му е реалност.

0 коментара:

Публикуване на коментар