Случайна среща. Във жената бяла
учителката своя аз познах.
Отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Представях си я хубава и млада
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас.
Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен -
ти хора ни направи със тревоги.
Учителко любима, добър ден.
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам че е сняг това,
а все си мисля - кръг е ореолен.
Учителко, целувам ти ръка.
Припев(2):
Прости ми, прости ми,
прегрешенията и болките от другите и мен,
ти хора ни направи -
учителко любима, добър ден.
Случайна среща. Във жената бяла
учителката своя аз познах.
Отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам че е сняг това,
а все си мисля - кръг е ореолен.
Учителко, целувам ти ръка.
Припев(2):
24.5.09
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар