Първи юни - уроци по детство

10 брой на списание „Горски обитател”

Редакцията на сп. “Горски обитател” честити на всички деца техния празник - Първи юни с: “Бъдете здрави и радостни. Ние ви благодарим за уроците, които давате на възрастните”. Редакцията честити Празника не само на децата, а и на техните родители и се обръща към тях с пожеланието:

Да се учим от собствените си деца

На всеки родител е необходимо да се учи от своите деца. В действителност става точно обратното – ние поучаваме децата си. И това е, само защото сме по-възрастни, защото “ ние сме родителите”. Какво можем да предадем на децата си освен своите лъжливи вярвания, тревоги и психози. Хайде заедно да поразсъждаваме: Природните дадености на всяко дете са различни

Детето се появява на света като чист бял лист хартия. Там още не е записано кое е лошо, а кое - добро, кое е красиво и кое - не. В ранното си детство всяко дете е естествено и хармонично. То “ака” в гащичките си и не се замисля какво ще кажат за това съседите, какво ще си помислят за това другите дечица или другите възрастни.

То си бърка с пръстче в носа, не може да върви, не може да чете и още много неща не умее или ги прави не точно както трябва. Точно в този ранен период от детството си детето не мисли за своята красота, за своята фигура, за облеклото си и за хиляди други неща. То просто се наслаждава на живота. Детето е пълноценно, невинно и простодушно – ако понаблюдаваме и сами ще се убедим в това.

“Плевелчето”, което се нарича “Комплекс за непълноценност”

Оценките се появяват малко по-късно и произтичат от сравненията. Първите, които провокират децата към оценъчно сравнение, са самите родители, после другите възпитатели, по-късно учителите и т.н. Чак към три-четиригодишна възраст детето започва да се сравнява с другите деца.

Впрочем това го правят възрастните, а на детето не му остава друго освен да подражава: “Ти си лош, не си си измил ръцете, а Ани е послушна. Ти получи двойка, а виж - Петя е отличничка. Гошо вече кара ролкови кънки, а ти още с кубчета си играеш”. Ето така - незабележимо се подготвя почвата за покълването на плевелчето с име “комплекс за непълноценност”.

Как се подготвя почвата за “плевелчето”

До тогава, докато възрастните не извършат тази глупост да учат детето да се сравнява с другите, показвайки му, че “другото е доброто, а ти си лошото дете”, детето самò не би започнало такива сравнения. Непременно някой от възрастните подготвя тази почва, “наторява” я, показва колко са жизнеспособни другите деца и как не са такива неговите собствени.

И това е така, защото възрастните винаги сравняват своите деца с другите, а другите деца пък - със своите. В действителност, по този начин на възпитание родителите прикриват отхвърлянето на собствените си деца.

Проявление на “комплекс за неполноценност”

Това е нещо като отказ на родителите от детето, т.е. те не го приемат такова каквото е, сравняват го с други деца и го оценяват негативно. Растейки, те (децата) по-късно се отказват сами от себе си – този комплекс се проявява в тревога, в безспокойство, в страхове, в стеснителност и срамежливост.

Манипулиране на детето

Всеки родител възпитава детето си така, че да може да го управлява, манипулира. При такъв подход на възпитание се губи уникалността на детето. Тя изчезва и детето никога няма да може да опознае себе си, своята индивидуалност, своя талант. Ето как децата стават роби на собствените си родители.

Възрастните направляват така възгледите на детето, че то непрекъснато да се сравнява, да живее в страх от тази оценка, в съмнения и в тревожни мисли. Така се поражда у детето страх да не би да направи нещо не както трябва, резултатът от което е неувереност в себе си, плахост, смущение, непрекъснато притеснение: “красиво ли съм облечен/а, добре ли изглеждам, а какво ще си помислят другите”.

Да пазим цветята на живота

Детето е като цветна пъпка. Ако не смачкаме цветната пъпка в самото начало, ако не я изскубнем с корена от земята, то тая пъпка непременно ще разцъфти. Това ще се случи и с нашите дечица. Децата се нуждаят от любов, а не само от това да ги нахраним, да ги облечем, да ги обуем. Не бива да им пречим да растат свободни и самоуверени. Тогава те ще се самоутвърждават, още докато растат, и ще се разтварят като цветни пъпки, прекрасни в своята самоизява и уникалност.

Да си спомним за нашето детство

За финал да си повторим стиховете (на Людмила Болярска) за детето в нас. Да си спомним за нашето детство. Да не повтаряме грешките на родителите си. Да признаем поне пред себе си, че и днес, когато вече сме пораснали и сме станали родители и ние, не един път сме се обръщали към детството си, за да търсим там вярното решение.

“И не детето в нас допуска грешки.
То рядко се обърква и греши.
Пораслият в нас стърчи нелепо.
И често търси длан да продължи.
Стои и се оглежда за посока.
И крачките замислено брои.
Вървежът бърка с полет нависоко.
От изненада дълго го боли...
Докосне ли с ръката си, ръката -
затоплена от детското сърце,
ще види пътя не разбит и кратък...

Последвайте го. Знае накъде.”


Подготвил материала: Отговорен редактор