Нишката на Ариадна

Остров Крит се издига от сините води на Средиземно море на почти еднакво разстояние от Азия, Европа и Африка. Той е 260 километра дълъг и неговите планини достигат почти 2500 метра височина. В долините и по ниските хълмове виреят маслини и прекрасни овощни дървета. Тук има голямо изобилие от портокали и лимони, круши и ябълки, орехи и други плодове. По лозята зрее сладко грозде, но то отдавна вече е загубило популярността си, с която се е славело в древността.

Изчезнали са някогашните гори, сега сочни пасища покриват високите планински склонове, а горе между отвесните скали живеят диви кози. Тесни, мрачни клисури прорязват планината, безброй големи пещери служат за убежище на дивите животни. Най-прочутата от тях е пещерата Дикте в планините Лапити. Според гръцката митология тук майката на боговете Pea криела сина си Зевс от баща му Хронос, който искал да го изяде, както бил изял всичките си деца.

Козата Алматеа кърмила малкия Зевс, докато израснал, и от върха на Олимп започнал да господствува над всички гръцки богове. Чудни приключения разказва легендата за него.
Веднъж когато Европа, дъщерята на царя на Тир, се разхождала с другарките си по брега на морето, към тях се приближил един бик.

Неподозирайки нищо лошо, принцесата се заиграла с него и дори се качила на гърба му. Веднага обаче бикът бързо побягнал, скочил в морето и пренесъл на гърба си царската дъщеря на остров Крит. Тук Зевс, който се бил преобразил на бик, взел пак човешкия си образ и Европа станала негова жена.

Тя родила син - Минос, който по-късно станал цар и се славел по цял свят като мъдър законодател и могъщ господар на моретата. Едва през елинистичната епоха легендата превърнала мъдрия владетел Минос в жесток тиранин. При големия дворец в Кносос, който бил построен по заповед на цар Минос, имало един лабиринт - сграда с безброй помещения и коридори, така преплетени, че никой чужденец не можел да се оправи в тях.

Тук живеел Минотавърът - чудовище с тяло на човек и глава на бик, което се хранело с човешки жертви. Тъй като атиняните били убили Андрогеос, един от синовете на Минос, царят заповядал Атина да изпраща редовно по седем младежи и седем девойки в Крит, за да бъдат изядени от Минотавъра.

През това време Тезей, синът на атинския цар Егей, бил израснал и станал силен и храбър младеж. Когато настъпило времето наново да се изплаща жестокият данък на Минос, младежът се включил доброволно в числото на жертвите и заминал за Кносос.

Ариадна, дъщерята на критския цар, видяла красивия младеж, вклюбила се в него и решила да го спаси. Тя му дала едно кълбо и го посъветвала да завърже конеца за входа на лабиринта и постепенно да го развива, докато върви навътре. Тезей последвал съвета й. Той убил Минотавъра и с помощта на нишката на Ариадна намерил пътя към свободата. Така успял да спаси и другарите си. Тайно през нощта те напуснали острова; оттогава Атина се освободила от тежкия данък.

Легендата за критския лабиринт е занимавала не само разказвачите на древни легенди; и в по-ново време постоянно възниквал въпросът: дали има поне капка истина в легендата? Пещерата Дикте на остров Крит била известна. Следи, останали във вътрешността й, говорели, че тук някога е имало древно жертвено огнище.

Пътешествениците от XIX век открили в скалите при Кносос силно разклонени галерии. Не били ли тези пещерни коридори останки от някогашния лабиринт? Разкопките на Шлиман били вече доказали, че легендарните предания могат да служат като ценни указания на археолозите.

И така почти в едно и също време една италианска експедиция и английският археолог Артър Еванс започнали разкопки на остров Крит. Италианците проучвали южната част на острова, а англичанинът се заинтересувал от развалините при Кносос, който се намирал недалеч от северния бряг на острова. Още преди време той се бил срещнал с Шлиман и последният специално му обърнал внимание на тази местност. Любопитството на английския археолог нараснало още повече, подсилено от едно негово лично преживяване.

През 1893 година Еванс се разхождал из улиците на Атина и наблюдавал изложените стоки. Когато минавал покрай големите елегантни витрини, погледът му се спирал обикновено на претъпканите магазини за сувенири. “Тук на главната улица едва ли ще намерим това, което търсим - казал най-после той на човека, който го придружавал.

- В тези магазини не се предлага нищо друго освен фабрично изработени сувенири. Да отидем на “Обущарската улица” и надникнем в антикварните магазини. И там има доста неинтересни неща, но понякога между тях се намира нещо по-ценно, някоя случайна находка или вещ, измъкната от разкопките.”

И действително той намерил малки каменни плочки, изписани с особени знаци. “Какви ли са тези тайни знаци? — се запитал Еванс. — Те напомнят на египетските йероглифи, но явно не в долината на Нил трябва да се търси произходът им.” Обърнал се към търговеца и той му отговорил, че плочките били от Крит. Сега за Еванс нямало вече място за колебание.

През пролетта на 1894 г. той слязъл в критското пристанище Хераклейон. Целта на пътуването му била да разгледа хълма Кефала, разположен четири километра от Кандия, където Шлиман предполагал, че се е намирал дворецът на Минос. Но нова изненада го очаквала: копаейки по хълма, един от жителите на острова се бил натъкнал на останки от зидове; бил намерил и голям брой делви.

Еванс успял да откупи от собственика на мястото няколко парцела, след което започнал разкопките. Критските работници се заловили с увлечение за работата. Те искали на всяка цена да открият останките от двореца на могъщия цар, който някога властвувал над техния остров.

Най-напред се появили отделни останки от зидове после те се съединили и образували основи, а на места и ясно очертани помещения на огромен дворец, който се простирал на повече от два и половина хектара земя. Нямало никакво съмнение — това била резиденцията на могъщия критски цар Минос!

Работата продължила дълги години и най-после било разкрито едно истинско чудо на някогашната архитектура. Дворецът се оказал по-стар, далеч по-обширен и несъмнено много по-интересен от двата замъка, които били открити от италианската експедиция в южната част на острова при Фаистос и Хагия Триада.

Също и проучванията му разкрили много по-съществени неща за културата на Крит, отколкото са намерени в развалините на древните градове Кносос, Палайкастро, Гоурния и Закро. Тези многобройни останки от древни селища, разпръснати из цялата страна, могли само да допълнят общата картина.

Извънредно голям е днес броят на плочките с надписи. Върху по-старите има знаци, които напомнят на египетските йероглифи и спадат към образното писмо; знаците върху по-новите плочки са съставени от черти — това е тъй нареченото линеарно писмо. Това писмо съдържа сравнително по-малък брой различни знаци и затова учените са на мнение, че критяните са имали вече азбука.

Това трябва да е било около 2000 години преди създаването на финикийската азбука, а общо се приема, че тя именно е послужила за основа на гръцката азбука. За съжаление доскоро никой не беше успял да разчете критската писменост и едва в най-ново време двама английски инженери можаха да я дешифрират. Следователно от това, което кирките и лопатите са изва¬дили изпод земята, ни става ясно как са живеели хората на Крит, но ние още нямаме никаква представа за техния духовен живот.

Най-старите находки, събрани от Еванс, доказват, че Крит е бил обитаван още през новокаменната епоха (неолита). Ранноминойска—така нарича Еванс критската медна епоха. Към това време принадлежат, както може да се заключи от намерени оръжия, сечива и съдове от печена глина, голям брой жилищни постройки и гробници на острова.

Средно-минойският период, който започва от бронзовата епоха, се оказа приблизително съвременник на средното египетско царство, което достигнало връхната точка на своето могъщество към 2000 г. пр. н. е. — това е периодът, през който в Крит са били построени монументалните дворци.

Най-големият от тях, дворецът при Кефала, бил изграден върху основите на някакъв по-стар дворец. Как е бил разрушен този по-стар дворец, дали от земетресение, или някакво друго бедствие — не ни е известно. Във всеки случай много скоро след това върху развалините на стария дворец бил издигнат новият, който го превъзхождал не само по големина, но вероятно и по красота.

До хълма водели стъпала с прекрасни колонади. Здрави врати затваряли входа към обширните вътрешни дворове. Тук други стълби привличали погледа — много по-големи, отколкото изисквали размерите на сградата. Очевидно те са служели и за друга цел. Кноският дворец бил не само резиденция на владетеля, но и място за религиозни обреди.

На големи празници там ставали тържествени процесии и в дворовете се събирал много народ. И днес още следите в каменната настилка сочат пътя, по който са минавали процесиите. Запазени са още и каменните олтари, на които са се извършвали и жертвоприношенията, а стълбите вероятно са служели като трибуни за зрителите.

Критяните обожавали слънцето. За това свидетелствуват многобройните символи, разпръснати по целия остров. Обредите в чест на бога-слънце се извършвали под открито небе — на о. Крит не е имало тогава храмове; намерените останки от храмове са от по-ново време.

Малки параклиси били открити в дворците и в някои къщи в градовете, но те не били пригодени за религиозни обреди. Изглежда, че те са служели за хранилища на религиозни съдове и предмети. Критяните са имали сигурно светилища всред природата— в пещерите или по върховете на планините.

Но големите жертвоприношения от името на държавата, тържествените годишни празненства и борби с бикове са ставали в заградените от дворците дворове. На тези празници хората пристигали в тържествени процесии. Върху намерена в Крит купа е изобразена процесия в чест на жътвата. От сцената лъха живот и веселие: радостни селяни пеят весела песен, посветена вероятно на плодородието.

Сградите около дворовете се издигат върху основи от дя¬лани камъни и ако се съди по останките от стълбите, построиките били на няколко етажа. Устройството на палата говори за много високо културно равнище. Така например са били открити останки от водопровод и канализация, запазена е дори една баня с глинена вана и тоалетна с водно промиване.

Спалните и дневните помещения се осветявали от тавана и били сравнително малки. В тях не могли да се поместят големи мебели и затова трябва да си представим стаите, обзаведени с по-малки домашни вещи; вероятно възглавниците и пъстрите тъкани са придавали особена уютност. Стените били украсени с рисунки в светли тонове, за което свидетелствуват останки от стенописи.

Добре запазена е тронната зала до стаите на царя. И това представително помещение не е голямо — квадратна стая с шестметрови стени, — но и днес то прави впечатление на посетителя с тържествения си характер. Освен тронната зала се очертават ясно стаите на царицата и непосредствено до тях зала, чието култово предназначение се вижда от изображението на двойна секира — символ на боговете.

Често срещащите се символи—бикова глава, бикови рога, двойна секира— заемали важно място при свещените обреди. Шлиман намерил такива символични изображения още в Микена.Големи скулптури не са били открити досега в Крит; но многобройните по-малки художествени произведения говорят за високата култура на населението и дават нагледна представа за бита на критяните, както и за техния външен вид.

Мъжките фигури са жилави, сухи и спортни. Облечени са с някакво облекло, подобно на престилка, и високи, бели, остро-върхи ботуши. Жените са нежни и закръглени; облечени са в дълги рокли, богато надиплени и с отворена отпред къса дреха. Една прекрасно изработена фигура от слонова кост и злато представлява богиня, която държи две змии, а друга фигурка представлява танцуваща богиня. Критските майстори умеят да предават движение.

Прекрасен пример за това са инкрустираните със сребро и злато фигури върху острието на нож, намерен при Кносос: четирима мъже, носещи големи щитове, нападат с копията си три лъва, двата лъва бягат, а третият е застанал готов за борба.Чудно красива е и критската керамика; тя далеч надминава всички грънчарски изделия на предшествуващите епохи.

Върху черния фон на тънките съдове са изрисувани бели, жълти, оранжеви или червени прави линии; при по-късните изделия се виждат орнаменти от извити линии и спирали, раздвижени и все пак строги. От по-късните епохи са запазени критски вази, върху които на светъл фон с тъмни или на тъмен фон със светли тонове са зобразени по много жив начин лилии, охлюви, сепии и други растителни или животински мотиви.

За духовния живот на Крит нямаме преки данни. От изображенията на борби с бикове, в които участвуват, младежи и девойки, можем да съдим, че бикът е бил обожаван; същото заключение можем да извадим и от легендата за Минотавъра.

Но това, което са създали критяните в областта на науката и поезията, досега не ни е разкрито от никакъв документ; и тази тайна ще остане неразгадана дотогава, докато не успеем да разчетем писмените им паметници със същата сигурност, с която четем клинообразното писмо на Месопотамия или египетските йероглифи.

Засега трябва да се задоволим с това, което египетските находки ни разкриват за културата на острова по онова време. По тях съдим, че след 2000 г. пр. и. е. средноминойската култура процъфтява в Крит. Към 1600 г. пр. н. е. критяните започват да търгуват с Египет — обменяли съдове и разни други стоки. В канцеларията на египетския фараон се учели да пишат имената на «кафтиу» — това са късноминойски имена. -

Между 1600 и 1400 г. пр. н. е. Крит е на върха на своята политическа и военна мощ; по това време и критската култура достигнала пълния си разцвет. Могъщи владетели царували в дворците при Кносос, Файстос или Хагия Триада; на острова изникнали богати градове.

По-късно с издигането на силни царски родове на континента политическото господство в източното Средиземноморие минало у ахейците (Микена и Тиринт). Но едва нахлуването на дорийците през 1000 г. пр. н. е., което унищожило ахейската култура на континента, сложило край и на цивилизацията на остров Крит.

И въпреки това векове наред се е говорело за могъществото и величието на Крит. За този блясък свидетелствува не само легендата за лабиринта на Тезей, но и разказът за палата на Алсиной, царя на феаките, на остров Скерия, където, според преданието, достигнал Одисеи.

Легендите и митовете, достигнали до нас от дълбока древност, са привлекли на остров Крит мнозина изследователи и сякаш тези хора, между които първи е Шлиман, са следвали нишката на Ариадна, за да излязат от лабиринта на неизвестното и се насочат към светлината на историческата действителност.