Его

Едно Его си вървяло. Вървяло по пътя и си мислело “ Ех, че съм готино! И какви готини неща правя! Направо да ми завидят! “. И колкото повече мислело в най-светли краски за себе си, толкова повече се надувало. Подскачайки, продължило пътя си. Продължило и да се надува. Надуло се, когато срещнало по пътя си отрудени селяни, надуло се и когато видяло уморена от всекидневните грижи по непослушните си деца, майка. Срещнало и компания от развеселени бабички.

Тропнало сърдито с крачета пред тях, за да му обърнат внимание и да му се възхитят. Само че физически било много малко и възрастните жени, до една недовиждащи, изобщо не го забелязали. Егото се ядосало, свъсило вежди и пак тропнало с краче – от яд. Но после си казало: “Те губят! Аз съм толкова фантастично и така прекрасно, че някакви бабички изобщо не могат да ме развълнуват! “

И се надуло още повече! Почти до пръсване! Продължило нататък. Влязло в шумния и миризлив от изпаренията на колите, моторите и автобусите, град. Хора бързали около него, силно си говорели, влизали и излизали от магазините, офисите, домовете и колите си. Замалко да го смажат!

“ Бо-же! Какви невнимателни и груби хора! “ –казало си – “ Как не ги е срам! “ И от възмущение и лична обида се надуло още повече. Чак се зачервило, като домат! И за да им отмъсти, започнало да скача върху капака на една суперлуксозна кола: “ Да видят те! Да се научат как да се отнасят с мен! “

То било вече доста тежко от “ надувките “ си и огънало капака на колата. Останало доволно от резултата! Скочило на земята и решило, че ще напусне този негостоприемен град. Вдигнало главичка така, че тя замалко да му се откъсне, изпъчило коремче и се понесло към прашния път, отвеждащ извън града.

Така се пъчило от високомерие и не гледало къде върви, че започнало да преплита крачета и на няколко пъти залитнало. Но, разбира се за това бил виновен прашният и каменист път! Вървяло, вървяло и съзря-ло една локва.

“ Ауууу, по-грозно нещо не съм виждало! “, “ Ей, ти, какво си?! “ “ Аз съм дъждовна локва. “ “Ама знаеш ли, че си много грозна! Ха-ха! “ – изхилило се неприлично Егото и вдигнало краче, за да стъпче локвата. Да, ама нали си било възтежичко залитнало и хоп, залепило лице в локвата.

Ядосало се – не на себе си, разбира се, а на локвата – изправило се започнало да я обижда. Но отнякъде се появили деца и като видели разяреното, кално и грозновато нещо, започнали да му се смеят и подиграват. Егото съвсем се ядосало, надуло се съвсем и скочило ядно в локвата. Само че от огромната си тежест, с която се приземило, взело, че се ПРЪСНАЛО!

Автор: Надежда Златева