20 ноември – Световен ден на детето

бр. 16 на сп.”Горски обитател”

Днешният Празник е прекрасен повод да дадем най-после отговор на въпроса: “Откъде идват децата?”. Какви ли не хипотези са разглеждани по света: Във Франция твърдяли, че децата ги намират в сърцевината на хубавите бели кръгли зелки.

И сега френските деца на шега казват понякога: "Мамо, купи зеле, искам да си имам братче!". Този зеленчук е доста сполучлив избор, защото малчуганите лесно могат да бъдат убедени, че под къдравите листа се крие нещо необикновено, нещо живо.

В Дания разказвали, че бъдещата майка посява малко семенце в саксийка и старателно го полива. След време от него пораствало красиво цвете, майката го целувала нежно, листенцата му се разтваряли и... на венчето седяло хубаво детенце (като в приказката за Палечка от Ханс Кристиян Андерсен).

В Англия пък децата уж ги продавали в специални магазини - били подредени по рафтовете, облечени в красиви дрешки и опаковани в кутии като кукли. Майките и татковците отивали там и си избирали бебето, което им хареса. Но! Само родителите знаели къде се намират магазините и в тези магазини не пускали когото и да е...

В България носители на сексуална активност според родните ни вярвания са били съвсем други твари - бикът, козелът, жребецът, дори магарето.Има обаче една легенда, чиито корени се крият още в критско-микенската цивилизация (ех, други смятат, че идва от старогерманските племена).

Легендата разказва, че децата се поставят от боговете на пухкави облаци. Оттам ги взимат щъркелите и враните и ги носят на родителите. Щъркелите доставят момченцата, а враните – момиченцата.

И така лека полека стигнахме до същността на въпроса. Да, истината е една и нашето списание отдавна я поддържа : “Децата ги носят Щъркелите”. Затова децата “летят” – махат с ръчички като птичета или с едно”бр-р-р” разперват ръце като крилца на самолет. Това са неосъзнати спомени от летежа, с който ги е донесъл Щъркелът.

Някои хора си остават летящи, дори когато порастнат. Едни от тях да летят в мечтите си, други нощем в съня си се издигат високо-високо. Имат си свой свят – света на летящите хора.

Жалко е, че повечето възрастни забравят красотата на полета, спират да летят (дори насън) и просто започват да лазят. И ето ги двата свята: светът на летящите хора и светът на пълзящите хора (както казва Мадлен Алгафари):.

“Изчезнало време, безкраен просторът-
така е в света на летящите хора.
Любов, доброта и екстаз без умора
осмислят света на летящите хора.
И нищо не спира душата, ни взора
в свободния свят на летящите хора.
Земята-небе, а въздух-опора
за нас са в света на летящите хора.
Тъй, както пълзиш, ще стигнеш ли скоро
реалния свят на летящите хора?”

Тревожно, нали? И всичко идва от това, че забравяме откъде сме дошли, кой ни е донесъл с жертвоготовен полет. Защото повечето от възрастните обикновено все това повтарят: “Хи, хи, хи, да не не те донесъл Щъркела? Ей, сега ще ти обясня аз и за дядо ти Коледа и за ...”.

И започва унищожителният процес на “разясняване”. В повечето случаи започва с усмивка, но свършва с отрязани или оскубани крила. Черна неблагодарност към щъркелите и пълно отричане на заслугите им, което може да се сравни с геноцид.

Поради това, от високата трибуна на списание “Горски обитател” призоваваме цялото горско общество на бунт. Ние, всички редактори на списание “Горски обитател”, още помним кой ни е пренесъл над блата и, пропасти, за да бъдем сега тук.

Затова от днес основаваме Явен Горски Революционен Комитет за защита на Щъркелите-бащи и сформираме Армия на летящите бащи. Призоваваме всички, които искат отново да им пораснат крила, да се присъединят към нея. За всички в Гората и извън нея е предназначено следното

Комюнике
на Явния Горски Революционен Комитет –
Общо Командване на Армията на летящите бащи.
Гората на Sahrazada.
20 ноември 2009

Към населението на Гората в Царството на Sahrazada.
Към всички Летящите хора по Света:

Братя и сестри:
Считано от днес, Армията на Летящите Бащи
обявява из цялата бунтовническа територия
ОБЩА ЗЕЛЕНА ТРЕВОГА.

Въз основа на това ви усведомяваме:

Първо: Явният горски революционен комитет на Армията на летящите бащи приключи евакуацията на най-активните членове на Армията на летящите бащи – (щъркелите) към далечни южни страни, за се подсигури тяхната безопасност. От сега и за неопределено време тяхната работа ще продължи в нелегалност и подвижност от останалите в страната членове на Армията на летящите бащи.

Второ – Във всички кътчета на Гората и извън нея ще продължи обучението в летене на всички доброволци от мъжки пол. То ще е под отговорността на цивилни лица, за които Явният Горски Революционен Комитет на Армията на летящите бащи е получил неоспорими доказателства, че все още умеят да летят.

Трето –Явният Горски Революционен Комитет на Армията на летящите бащи обявява, че отлетелите на юг щъркели - представители на Армията на Летящите Бащи, са признати според устава за „емигранти на съвестта” и ще настоява пред Царица Sahrazada да осигури завръщането им най-късно през март 2010 година с полагащите им се почести.

Пето – Признава за най-вдъхновяващ текст за официален химн на АЛБ

Шесто – Явния Горски Революционен Комитет – Общо командване на Армията на летящите бащи благодари на всички, които с искреност и честност подкрепят мирната борба на Армията на Летящите Бащи за конституционното признаване на правото на щъркелите да бъдат наречени Бащи на Летящите хора и им пожелава:

СВОБОДЕН ПОЛЕТ! НАГОРЕ И НАПРЕД! И ВСЕ ПО-ВИСОКО!

От юго-източните и от северо-западните краища на Гората
За Явния горски революционен комитет – Главно командване на Армията на Летящите бащи
Бунтовнически зам.командир - Млад_Н (донесен някога от Щъркел Шаренков)

Забележка на Отговорния Редактор: Към комюникето са приложени два документа:

Документ № 1: Химн на Армията на летящите бащи (текст Валери Петров за Хвърчащите хора)

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора

и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен “Фиат”.

Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Документ № 2: Видео-клип, документален разказ за тежката и опасна работа на щъркелите, които, както вече ви изяснихме, разнасят новородени по цял свят.

http://www.vbox7.com/play:ef60bcb0

През бури и урагани, през пустини и планини Щъркелът носи своя безценен товар ... Хиляди опасности го чакат по пътя ... А новороденият ще порасне и може да стане ...най-обикновен офисен планктон. Кой може да предотврати това? Само генът на Летящия Баща – Щъркелът! Не опозорявай своя Щъркел, човече! Разгърни своя потенциал!