Пътешествие от Венеция до Млечния път

С помощта на своите пет чувства човекът изследва окръжаващата го вселена, наричайки това приключение „Наука“ Нещата, които ни заобикалят, невинаги са такива, каквито изглеждат. В ежедневието си ние използваме проста скала, за да преценим кое е малко и кое - голямо. А що се отнася до световете извън ежедневието ни? Кое е настина голямо и кое наистина малко?

Изследването, наблюдението и разбирането на огромния свят, наречен „вселена“ - това е едно от великите приключения на човешкия род. Вглеждайки се в отдалечения хоризонт, можем да се запитаме за нашето място във Вселената.

Ние всички сме участници в едно безкрайно откривателско пътешествие. Преди повече от 2500 години, на гръцките острови, на оживения кръстопът между Африка, Азия и Европа, философи разработили рационални теории за окръжаващия ги свят.

Чудните вълни и пяни на природата, по техните думи, можели да бъдат разгадани. Един велик гръцки мислител предположил, че Земята обикаля около Слънцето. Друг пък преподавал, че всичко, създадено от човека и природата, е съставено от частици, прекалено малки, за да бъдат видими.

Други изчислили размерите на Земята и Луната и разстонието помежду им и стигнали до извода, че и двете тела са сфери. Нужни били обаче векове, преди да придобием инструментите, с които да разширим разбиранията си и потвърдим мъдростта на древните мислители.

Междувременно хората из целия свят се взирали в звездите и им избирали имена. Повечето смятали, че Земята е център на една застинала вселена. Изминали две хиляди години, преди един професор по математика да направи революционно откритие в древната морска република Венеция.

През 1609 г. Галилео Галилей показал инструмент, който скоро получил названието „телескоп“. Той демонстрирал от най-високата камбанария уред, който можел да забележи приближаващи кораби часове, преди платната им да могат да се видят с невъоръжено око.

По-късно, когато насочил телескопа си към нощното небе, Галилео открил, че Луната е един планински свят, че Юпитер също има луни, а Млечният път е група от безброй звезди. Нашето космическо пътешествие започва оттук, центъра на Венеция на Галилео, площад „Сан Марко“.

Тъй като Вселената е огромна, ние лесно може да се загубим в нея, поради което се нуждаем от знаци, които да запазват чувството ни за мащаб. Арената на акробата е широка един метър. Трибуните за публиката са десет пъти по-широки, 10 метра. По-широки с 10 на първа степен. С всяка нова стъпка и нова арена ние се отдалечаваме десет пъти повече от Венеция и изгледът ни към Вселената е десет пъти по-широк.

Една 100-метрова окръжност огражда площад „Сан Марко“, а друга с радиус 1000 метра или 1 километър - центъра на града. Като увеличим обсега си 4 пъти до 10 на четвърта степен, обхващаме всички острови на Венеция, Адриатическо море и Северна Италия. Увеличение от 6 пъти обхваща Европа от Германия до Балканите.

Скоро започваме да виждаме цялата планета. Нашият дом в Космоса. След осем стъпки от нашето пътешествие, 8 на десета степен, ние стигаме отвъд най-далечното място, до което е пътувал човек: Луната. Ако си представим пътищата, изминавани от всяка една от деветте планети в орбитите им около Слънцето, или 13 стъпки увеличение от площад „Сан Марко“, в хоризонта на видимостта ни попада цялата Слънчева система.

При 15-кратно увеличение, 10 на петнадесета степен, виждаме, че нашето Слънце е просто една от многото звезди. Оттук нататък започваме да измерваме пътешествието си в светлинни години, Разстоянието, изминавано от светлината за една година. Сега прелитаме покрай най-близките до нас звезди, отдалечени на почти 5 светлинни години.

При скоростта на днешните космически кораби, това пътешествие би продължило 100 хиляди години. След като прекосим постоянната нощ пътешествието ни продължава отвъд района на нашето слънце, близо до ръба на голямото звездно колело.

Млечният път всъщност е една спирална галактика, а Слънцето - само една от стотиците милиарди звезди в нея. В такъв огромен мащаб, 10 на двадесет и трета степен, светлините, които виждаме, не са звезди, а цели галактики, съдържащи безброй звезди. Астрономите откриха, че галактиките се отдалечават една от друга.

Вселената се разширява. Нашата и всички други галактики образуват съвкупности и големи съвкупности с огромни размери - с ширина стотици милиони светлинни години. Тук, на около 15 милиарда светлинни години от Венеция, приближаваме външните граници на видимата Вселена.

Ние не виждаме и не знаем какво се намира отвъд този космически хоризонт. Както телескопът на Галилео стори възможно това далечно пътешествие, така друго изобретение, направено в холандския град Делфт, ще ни поведе към едно откривателско пътешествие в света на миниатюрното.