Еволюция на Вселената

Добре дошли във „Фермилаб“.В днешни дни астрономите виждат, че Вселената се разширява. Представете си сега, че върнем разширението обратно. Преди милиарди години всичко трябва да е било кондензирано при огромна плътност. Звучи невероятно, но ние смятаме, че материята, от която е изградено всичко, което виждаме във Вселената - сградите, дърветата, хората, планетите, звездите и дори най-далечните галактики някога е било натъпкано в обем, по-малък и от този.

И тогава... Космосът експлодирал от само себе си, излъчвайки сияйна енергия. От тези първи ослепителни моменти новородената Вселена започва да се разширява и охлажда. Кварките се съчетава в протони и неутрони, които след това привличат електрони, за да образуват атоми и така се разсейва голямата мъгла.

В продължение на милиони години гравитационните сили бавно привличат материята, за да образува една гигантска паяжина - основите на космоса. След два милиарда години облаците от газ и прах кондензират като огромни капки вода по бреговете на космоса и образуват галактики.

В местата, в които се сблъскват големи вълни от материя, се образуват съвкупности от галактики. Някои от галактиките се развиват като гигантски дискове и спирали от звезди, газ и прах. Съседни на тях галактики, привлечени от гравитацията помежду им, се приближават за един фантастичен сблъсък.

В реално време, този процес отнема един милиард години. Силите на гравитацията разтеглят дълги опашки от газ и звезди от новата огромна галактика. И въпреки всичко това, сблъсъците между звездите са много редки - толкова необятни са разстоянията помежду им.

След около десет милиарда години срещаме и нашата собствена галактика, Млечният път. В нея са се образували много звезди, част от които са угаснали. Звездите са ядрени пещи. Светят, докато не изразходят горивото си. Големите звезди изгасват с взрив.

Тези избухнали звезди, свръхновите, излъчват в космоса елементите на живота: кислорода, който дишаме, въглерода в мускулите ни, желязото в кръвта ни. Ето един облак космически газ, поръсен с тези елементи, който попада в обсега на гравитацията. Започва да свети нова звезда, нашето Слънце.

Край него се образуват планети. В началото на съществуването им, преди повече от 4 милиарда години, нашата планета, Земята, и Луната са подложени на постоянен обстрел от космически прах, астероиди и комети. Силните сблъсъци и вулканичните газове, киселинния дъжд и мощното ултравиолетово облъчване от Слънцето превръщат младата Земя в един много негостоприемен свят.

И въпреки това основните съставки на живото вече са налице. Вода, въглерод и енергия. По някакъв начин молекули скътани в морската вода, се размножават и пораждат живота. Милиони години единствените организми на Земята са бактериите. Част от тях, синьозелените бактерии, бавно отделяли малки мехурчета кислород и променили из основи атмосферата.

Над облаците, част от кислорода образува тънък озонов слой, който отразява по-голямата част от ултравиолетовите лъчи. В променената среда на Земята във водите процъфтяват нови организми. Колонии зелени водорасли произвеждат още кислород.

По-късно, организмите еволюират в изумително разнообразие от форми. Някои от тях имат черупки или скелети за защита и подкрепа. Други развиват сложен жизнен цикъл,например това малко ракообразно. Плитките води на моретата се изпълват с голямо разнообразие от форми на живот.

Следващото предизвикателство за живота е завземането на твърдата, суха земя. Първи се справят бактериите, след тях водораслите, растенията и животните. Гръбначните се появяват на земята, като се хранят с растения и животни и пораждат все по-големи форми на живот.

Някои от тях завземат въздушното пространство, други огромните открити равнини. Космическото ни пътешествие от Големия взрив до появата на хората продължи около 15 милиарда години.