Сапфирените бездни на космоса

Подскачането се получавало само когато се прилагали импулси. Дали движението е просто магнитно? Според учебниците било точно така, но единствено експериментът можел да заглуши бученето в главата му. Отчаяно искал да провери лично, в собствената си работилница. Трябвала му някаква силна индукционна макара. Лесна работа. Бобини за запалване на камиони имало в изобилие.

В комбинация с прекъсвачи те можели да произведат достойна за всеки млад експериментатор искра. Освен това му трябвала и рентгенова вакуумна лампа. Можело да има какви ли не причини за феномена на „подскачащата жица“.

Приложеният ток би могъл да изправи проводника по магнитните линии. Но магнитното поле трябва да бъде силно, за да успее да раздвижи тежките проводници, а в случая то не било. Високоволтовата индукционна макара почти не пренася ток. Всъщност, в лампата на практика нямало ток!

Може би става въпрос за някакъв малко известен електростатичен ефект — нещо, което става, когато жиците се заредят в близост до диелектрик. Вакуумът е диелектрик. Може би ефектът ще бъде по-силен, ако вакуумът е пълен.

Може би става въпрос за ефект на електрическа ракета, при който светлината, ултравиолетовите, рентгеновите или някакви други неизвестни лъчи летят в противоположна посока. Може би проводниците подскачат, защото лампата за миг се ускорява от реактивни частици, излитащи от жицата във въздуха като невидими искри.

Имало още възможни пътища, по които би могъл да тръгне умът му. Подобно на невидимите катодни лъчи, носещи се по невидими линии, мислите на Том препускали около наблюдавания предишния ден експеримент. Силата на тези мисли го издигнали до такива висоти на вдъхновението, че му било трудно да прави каквото и да било друго.

Само си представете! Реактивен ефект в метални проводници! Дали цялото устройство — лампа, макара и жици — ще се движи в космоса? Толкова много възможности Толкова много мисли. Имало само един начин да се убеди със сигурност.

На пазара се предлагали какви ли не лампи — те били популярни компоненти в научните експерименти в началото на века. Геслеровите лампи били пълни с красиво искрящ газ под ниско налягане. Можели да се открият във всяка железария.

Тези чудеса на стъкларското производство имали причудливи форми и съдържали най-различни фосфоресцентни химикали. Високоволтовото статично електричество ги карало да светят в ярки цветове — същинско вълшебство.

Друга разновидност била истинско чудо, когато се гледала на тъмно. Тези лампи били миниатюрните електрически „учебници“ от една по-елегантна, но вече отминала епоха. Често ги слагали в какви ли не предмети, а разнообразието във формите и изработката им било наистина викторианско.

Специални лампи във формата на цветя се закрепвали за един-единствен електрод. Всяко цвете било третирано със специални фосфоресциращи химикали. Когато се пускал ток, те заблестявали в изумителни червени, виолетови, сини, зелени и оранжеви тонове. Стъблата и листата светели в прекрасно зелено и пращали искрите си към сиво-синьото стъкло на лампата.

Но тези две разновидности предлагали просто красиви зрелища. Том се нуждаел от нещо съвсем друго — нещо като онова, което видял в часа по физика — истинска вакуумна лампа. Колкото по-пълен е вакуумът, толкова по-силен щял да бъде ефектът.

Вече бил сигурен в това. Ефектът не се проявявал при Геслеровите и неоновите лампи. Колкото и опасно да звучи (а то е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО опасно!), младият Браун успял да се сдобие с малка рентгенова лампа тип „Кулидж“.

Следва да се отбележи, че по онова време малките рентгенови лампи не се смятали за толкова опасни, колкото са в действителност. Човек можел да си купи еднакво лесно Геслерови лампи от железарията и малки рентгенови лампи от аптеката.

Том бил късметлия, че за активирането й използвал индукционна макара с малък капацитет. Това било достатъчно лошо, но използването на по-висок волтаж можело да бъде направо смъртоносно.

Смятал с първия си експеримент да получи ефекта на подскачането — сам, в домашни условия. Пресъздал схемата, която видял в училище. При внезапното прилагане на високо напрежение проводниците подскочили. Том бил изумен, но не и удовлетворен. Вече обмислил какви ли не възможности ефектът да не се окаже онова, което му трябвало.

Сега искал да провери дали не може да задвижи лампата, проводниците и всичко останало. Ако лампата се изместела и на милиметър, това щяло да ознаменува раждането на един нов свят. Нова технология, нова наука, нови възможности за придвижване.

Дал на лампата малко свободно пространство на масата. Приложил импулс. Жиците подскочили, а лампата се разклатила. По някакъв абсолютно невероятен начин феноменът като че ли набирал сила. Том целият бил облян в пот.

Вече знаел каква ще е следващата му стъпка. Работел като замаян. Щяло да се получи. Знаел го! Следващият експеримент щял да изясни както феномена, така и бъдещето му. Очаквал да види реактивно движение.

Лампата трябвало да се остави в свободно положение. Закачил я да виси и когато приложил импулс, лампата ясно се задвижила в една посока. Том бил запленен, очарован, потресен.

Не можел да се сдържи и започнал да вика, да се смее и да танцува около пейката в гаража — самотен танцуващ победител, оповестяващ раждането на нова епоха, когато най-сетне дошъл на себе си, мислите му течали много по-леко в сравнение с напрежението, което го гнетяло през последните няколко седмици. Тук имало истинска загадка.

Лампата се придвижила на определено разстояние без НИКАКВИ видими реакции. Изключил рентгеновите лъчи от главоблъсканицата — те нямали никаква маса. Нямало грешка, нямало „неизвестна комбинация на известни сили“. Не. Интуицията му била силна.

Видяното преди малко представлявало някаква нова реакция на полето. Тя включвала надлъжно разпространение на електричеството през пространството. По някакъв начин това бил ключът за освобождаване на реактивната сила на електричеството. Налице било ракетно движение без никаква маса!

Закрепил лампата на края на тънък дървен прът, уравновесил го и го окачил на тавана. Отново приложил импулс. Поразеният тийнейджър гледал как мечтата се превръща в реалност — лампата започнала да върти пръта! С всеки следващ импулс скоростта се увеличавала. Силата била кумулативна.

Лампата винаги се движела в определена посока — с електро положителната страна напред. Новият феномен противоречал на всички съществуващи теории за електричеството по много начини. Насочил мислите си към природата на вакуума. В края на краищата вакуумът е особен вид диелектрик.

Той осигурява пространство на силовите линии по линията на заряда — надлъжно разтегляне. Може би появата на рентгеновите лъчи било точно онова, което предполагал преди толкова много години Никола Тесла. Може би те са освободени частици на чистото електричество, по-фундаментални дори от електроните.

Вакуумната лампа действала като „изпускателен клапан“ за някаква забравена черта на електрическата сила, без която не би се получил реактивният ефект. Ако моменталното зареждане на пластините вътре в лампата създава силови линии в околното пространство, движението би трябвало да има някакви предпочитания според географията.

Том проверил тази възможност, като отбелязвал силата на всеки импулс и резултата от него спрямо посоките на света. Не открил никакви разлики. Лампата неизменно се задвижвала с електро положителната пластина напред.

По някакъв загадъчен начин феноменът успявал да заобиколи Третия закон на Нютон. Може би освобождаването на електрически импулси с високо напрежение във вакуумни лампи прекрачвало законите, свързващи телата.

Нима импулсите наистина нарушават природните закони? Възможно ли е да променят самата гравитация? В ума на Томас Браун започвал да се очертава схемата на един коренно различен начин на задвижване на космическите кораби.

Феноменът, който току-що демонстрирал за собствено удоволствие, нямал конвенционално обяснение. Този двигател бил съвсем различен от замисляния първоначално. Това обаче в никакъв случай не го разочаровало. Точно обратното — откритието му далеч надхвърляло всичките му първоначални идеи за компактен ракетен двигател. Феноменът го запратил в един съвсем чужд технологичен свят.

Не съществували по-ранни примери или аналози, на които да може да се опре теоретически. Най-близките подобни ефекти били споменати съвсем бегло от някой си загадъчен Никола Тесла. Обсъждайки електрическия импулс, той споменавал и за „специални реактивни сили“. По времето, когато правил тези изказвания, Тесла не можел свободно да дискутира феномена или технологиите, които развивал.

Сега младият Томас Браун разполагал с няколко сигурни факта. Първо, двигателят изобщо не се нуждаел от дюзи. В тягата му нямало никаква маса. Единственото, което трябвало да осигури, бил постоянен поток високоволтови импулси. Нямало нужда дори от ток. Това правело изискванията още по-прости и елегантни.

Няколко вакуумни лампи можели да се комбинират заедно и така да се постигне още по-голяма тяга. Може би дори можело лампите да се модифицират така, че да имат по-добър фокус и оттам — по-добро ускорение. Това били нови мисли за развиването на нови — и оригинални технологии. Мечтата за нов ракетен двигател била в ръцете му.

Младият и замислен гимназист с интереси към физиката успял да отблъсне непоклатимата стена от конвенционални забрани и академични ограничения със силата на въображението си.

Невероятните му наблюдения се превърнали в сърцето на революция в науката за електричеството — областта, която ръководела физиката по онова време. Не сме чували за този феномен или за условията на първоначалното наблюдение поради една-единствена причина — днес теоретиците твърдят, че всичко това е „невъзможно“.

Мислите му се насочили към бъдещето — неговото бъдеще. Докато кандидатствал за колежа, Томас размишлявал върху гравитацията. Питал се дали всъщност не е открил някаква огромна и останала скрита досега тайна. Подобна тайна би могла да се усвои в световната революция.

С подобна тайна би могло да се стигне до звездите. Задействани от някой бъдещ астронавт, двигателите му биха могли да понесат целия екипаж до невъобразимо далечни нови светове. Бил сигурен, че системата му е в състояние да изтръгне космическия кораб от здравата прегръдка на гравитацията и да го понесе към сапфирените бездни на космоса.