Ротационен електростатичен мотор

След завършването си през 1926 г. Том Браун започнал работа в обсерваторията в Суоси (Охайо), където останал четири години. По това време се оженил. Том запазил страстта си към експериментите и продължил работата си върху електро гравитацията, като същевременно преподавал и изпълнявал ежедневните си задължения на инструктор към обсерваторията. Изследователската дейност никога не му станала чужда и Том продължил да работи на собствени средства.

Следващото му изумително постижение било, когато заместил станалите вече „класически“ съединени с прът сфери с по-компактен кондензатор. Устройството се състояло от редуващи се пластове алуминий и напоена с парафин тъкан.

За разлика от обикновените кондензатори, тук алуминиевите пластове не се преплитали. По време на експеримента се зареждали само крайните метални плочи. Кондензаторът бил покрит с асфалт и се държал затворен в бакелит, а двата крайни извода стърчали като големи дръжки.

Браун изработил няколко такива устройства за лабораторните си опити. Когато към кондензаторите се прилагали електрически импулси, ефектът на изкривеното пространство се простирал по вътрешността им. Това предизвиквало най-големия ефект на махалото, който бил виждал до момента.

Кондензаторите абсорбирали приложения импулс много по-дълго време, а освен това им било нужно много повече време, за да се върнат в „точката на покой“. Също така оставали в реещо се положение много по-дълго време след като били наелектризирани. С тези устройства Том Браун наблюдавал продължително изкривяване на пространството. Били нужни пет минути, преди кондензаторите да се върнат в състояние на покой.

Ефектът на изкривеното пространство вече се изяснявал. Той всъщност обединявал електрическата сила на Куломб и Нютоновия закон за притеглянето по един изключително любопитен начин. Том Браун измерил многобройните променливи, необходими за получаването на максимално движение.

Открил, че по-продължителните импулси изискват по-продължително време за отпускане. По-големите диелектрични маси в кондензаторите усилвали тягата. Същото се постигало и с увеличаването на волтажа. Освен това Том потвърдил, че електрическият ток няма абсолютно нищо общо с изкривяването на пространството.

Той изчислил, че токът в гравитаторните клетки е 3,7 микро ампера — на практика нула. „Изкривяването“ на пространството се причинявало от електростатичния импулс.

Анализът му на самия ефект бил съвсем прост. Високоволтовият импулс се насочвал през тялото на кондензатора по обичайния начин — от електро положителния към електро отрицателния край. Диелектрикът, в който се намирали алуминиевите плочи, бил слаб проводник.

Ефектът от изкривяването на пространството се разпространявал по-бързо от електрическия ток и минавал по същия път като импулса. В резултат се получавало пространство, което оставало изкривено в продължение на почти цяла минута. Целият кондензатор се намирал в това изкривено пространство и се задвижвал.

Том Браун видял начина, по който изкривяването на пространството е в състояние да задвижи материята. Идеята, че силна електростатична ударна вълна може да „огъне“ пространството, била изключително проницателна.

Очевидно ефектът на изкривяване на пространството обхващал целия кондензатор и действал в продължение на секунди. В някои случаи, когато се използвали подходящи диелектрици, свиването можело да продължи минути.

През това време всяка материя в или около свиващото се пространство била привличана към и през изкривяването. Самото изкривяване имало особени граници и донякъде се простирало извън границите на кондензатора.

В това свиващо се пространство материята започвала да се движи. Точно тук била „липсващата инерция“, която се проявявала като тяга. Подобренията били толкова тотално различни и нови, че Браун прекръстил компонентите. Нарекъл ги „клетъчни гравитатори“.

Ефективността на гравитатора зависела от волтажа на импулса. Подобно на насищането на кондензатора, високото напрежение създавало изкривено пространство. Това бил насищащ ефект на ударната вълна, който продължавал да се разпространява през масата на гравитатора доста след прекъсването на импулса.

Удълженото изкривяване на пространството задвижвало гравитатора. Фронтът на изкривяващата пространството вълна достигал максималното си състояние, когато се постигало пълно насищане. След като гравитаторът абсорбирал изкривяването, той спирал да се ускорява.

След този момент никакви допълнителни импулси не били в състояние да задвижат гравитатора. Това се дължало на диелектричната субстанция. В диелектрика пространството взаимодействало динамично с електростатичния удар.

Точно това разбрал Том още когато за първи път използвал рентгеновата лампа. Ефектът наистина изцяло зависел от естеството на диелектрика. Именно той осигурявал „стартовия механизъм“ за ефекта на изкривяване на пространството.

В крайна сметка Том разработил проста математическа зависимост, която точно описвала последователните събития, ставащи в гравитатора. След това се заел с подобряването на устройствата, като отначало формулирал нова диелектрична „каша“ от оловен оксид и бакелит.

Множество алуминиеви плочи били поставени във форми, а диелектрикът се стопявал и се изливал отгоре им. Всичко това се покривало с асфалт и се поставяло в бакелитов контейнер.

Устройствата можели да се произвеждат масово и ефективността им била много по-висока в сравнение с по-ранните модели. След като изстивал, подобреният диелектрик се електризирал чрез импулси с определена продължителност. Гравитаторите създавали забележително голяма кинетична сила.

За експериментите и демонстрациите били произведени стотици такива устройства. Гравитаторите получавали неимоверно големи и продължителни ускорения до абсорбирането на импулса.

Поставени на противоположните краища на балансиран изолатор, те образували ротор. Всички резултати били фотографирани. Размазаните образи на гравитаторите и техните полетели настрани изводи представляват изумителна гледка.

Том използвал няколко гравитатора „в тандем“, за да продължат двигателния ефект. „Активните“ устройства осигурявали движението, докато „изразходваните“ се възстановявали. Възможно било да се конфигурира система, която да създава огромна постоянна тяга, подобно на двигател с много бутала.

Първоначалната му мечта се реализирала отчасти — двигателят му можел да се използва в работещи на земята устройства. Големите импулсни гравитатори били в състояние да задвижват специално конструиран автомобил в лабораторията.

Том изработил модели на влакове и автомобили и ги снабдил с множество гравитатори. Когато се активирали в правилната последователност, те осигурявали постоянна тяга и можели да придвижват доста големи товари през помещението.

Д-р Браун проектирал, построил и изпитал специални линейни двигатели за морски съдове. Моделите му работели превъзходно във водата — при корабите масата не била особено голяма пречка. Големите модели се движели с неимоверна бързина и имали изключително мощна тяга.

Освен това Том открил, че изкривените пространства неутрализират вълнението — още едно преимущество от използването на гравитаторни двигатели. Изчислил, че големи гравитатори са в състояние да придвижват безшумно кораби през океаните със съвсем малки количества енергия.

Освен това, подобни двигатели използвали по-ефективно горивото, тъй като изкривяването на пространството елиминирало съпротивлението на водата. Целият двигател, както и отделни части от корпуса, попадали в изкривеното пространство.

Тягата се получавала във вътрешността на гравитатора. На при по-висока мощност и при специфично оформяне на пространството изкривяването можело да се прехвърли извън двигателите, така че и самата морска вода да се движи заедно с кораба. В такъв случай корабът просто се плъзгал през огледално тиха вода.

Независимо дали във вода или в свободно пространство, общият ефект на тягата бил много любопитен. Той зависел от изкривяването на пространството, а не от средата, в която се извършвало движението. Всичко в изкривеното пространство се движело заедно със самото изкривяване.

Тези устройства работели много ефективно на суша и във вода. Тягата на гравитаторите съперничела на тягата на другите видове двигатели. Том се надявал да конструира двигатели за самолети, а накрая — и за първоначалната си мечта. Космически кораби!

След това последвала серия „ротационни гравитатори“. Монтирани на дълги оси, тези масивни цилиндри били конфигурирани по такъв начин, че при прилагането на електростатичния цикъл да могат непрекъснато да се насищат, движат и отпускат. Д-р Браун описал кинетичната ефективност на тези изкривяващи пространството „самовъзбуждащи се“ мотори.

Тягата, получена от тях, далеч надхвърляла мощността на електростатичния импулс, необходим за инициализирането и поддържането на въртенето им. Тези мотори развивали един милион пъти повече кинетична сила от запалващия импулс. Били „самовъзбуждащи се“, защото за движението си напред разчитали на свиването на пространството.

Критиците отново подхванали старата конвенционална игра и се заели да настояват, че тези ефекти са резултат от „електрическия вятър“. Томас потопил устройствата си в големи контейнери масло — само за да открие, че гравитаторите заработили още по-добре! Маслото действало като диелектрик и всъщност увеличавало изкривяването на пространството отвъд обема на самия гравитатор.

Когато всички изпитания на прототипите приключили, било взето решение да извади патент. Когато изпращал прецизно подготвените заявления в Регистъра, надеждите му сякаш не знаели граници. За съжаление молбата му била незабавно отхвърлена. За официална причина била посочена „неподходящата терминология“.

Неспособността или целенасоченото нежелание да се разпознае една разтърсваща света технология е най-характерната черта на Патентното бюро на Съединените щати. Процесът на отсяване, при който се забелязват и отделят „опасните“ от „потребителските“ технологии, работи безпогрешно. Познатите лица, които ежедневно преглеждат постъпилите искания за нови патенти, докладват на безименните си началници.

Това става по повелята на отдавна утвърдените капитали. Изобретателите от началото на XX век прекалено късно научили, че пазарите извън бреговете на Америка са далеч по-заинтересовани от революционни нови технологии в сравнение с тукашните, които работят по своя собствена програма.

Старият елит, който диктува националната политика и води войни, за да защитава инвестициите си в чужбина, не си губи времето с унищожаването на нови технологии, които могат да се окажат потенциална заплаха за властта им. Все пак, изобретателите си взели бележка — чуждестранните инвеститори и пазари са далеч по-подготвени и склонни да използват всяко ново откритие, появило се от океана на мечтите.

Експерименталните резултати на д-р Браун без съмнение са достатъчно доказателство, че революцията действително настъпва — революция, която някои добре установени династии нямат никакво желание да преживяват. Разочарован, но непоколебим, Том кандидатствал за патент в Англия. Интересното е, че моментално го получил — патент 300.311 от 15 ноември 1928 г.!

В чудесното си описание той си спомня първия си експеримент с малката рентгенова лампа. Всеки от експериментите му е запазен в етап на разработка. Патентът е истински „учебник“ по електро гравитация.

Д-р Браун открито заявява, че наелектризираните диелектрици се движат като едно цяло през пространството без поддаваща се на измерване реакция. Той също посочва, че в това положение несъмнено се нарушава Третият закон на Нютон за движението. По-късно, през 1930 г., Том получил и американски патент за ротационния си „електростатичен мотор“ (1.974.483).