Приказка за водата

Имало едно време едно голямо кралство. Наричали го Кралството на водата, защото отвсякъде извирала вода – от фонтани, от водопади, от минерални извори. Нямало място, където водата да отсъства. Кралят и кралицата се грижели дворецът им също да бъде залят от вода. Дори в тронната зала нещо като водопад се спускал зад престола на владетелите. Хората пиели на воля, плували в езерата. От съседните кралства идвали само, за да видят тази чудна красота.

Един ден кралят издал заповед водата да бъде изведена в двора на двореца му. За да направят това, хората трябвало да променят пътя на реката, минаваща през града. Когато направили това, в двора на замъка се образувало чудно красиво езерце. - Всеки ще ми завиди за това кралство! – възкликнал кралят.

Но в този миг се появил огромен еднорог. Бил светло син със златен рог и висок почти 3 метра. Най-чудното, което се случило в този миг било проговарянето на еднорога.
- Кралю, - казал вълшебният кон. – Вие злоупотребихте с водата във Вашето кралство!

Аз, водният дух Ви дадох изобилие от вода, а Вие го пропиляхте най-неблагоразумно. От утре цялото кралство ще остане без вода, докато не се научите как да я използвате! – след тези думи конят изчезнал. Кралят и приближените му, които били там, не вярвали на чутото. Според тях някоя вълшебница си играела с тях. На следващата сутрин прислужницата на краля не донесла вода за миене на лицето му.

- Какво става?! Къде е сутрешната ми вана?! – кралят бил разярен. – Това тук е царството на водата, а няма дори да се измия. - Но, царю... – започнала прислужницата. - Не! Искам вода, аз съм най-чистият крал на света и това е място, пълно навсякъде с вода.

В този миг влетял царският вестител. - Кралю, погледнете през прозореца! – казал задъхано той. Царят се приближил до прозореца. Навън фонтаните в града били спрели. В далечината реката, минаваща през града, била пресъхнала. - Не е възможно!

Еднорогът е бил прав! – след това кралят се обърнал към прислугата си. – Веднага доведете сина ми! За по-малко от десет минути младият принц пристигнал в покоите на баща си. - Видял си бедата, сполетяла кралството, нали, сине?! – попитал царят.
- Да, татко! Как да не съм! Цялото кралство говори за проклятието, което Вие сте ни донесъл.

- Как така аз?! - Според хората сте Вие, защото отклонихте реката за езерото в двора на двореца. Казват, че затова еднорогът ни наказва сега. – отвърнал принцът. - Трябва да опровергая тези слухове! И то веднага! – кралят се запътил към вратата, но синът му го спрял.

- Не, татко! Най-добрият начин да накарате хората да спрат, да говорят е да им покажете, че не сте виновен. Това ще стане като ме пратите да пусна отново водата. Аз ще спася репутацията Ви и тази на кралството! – казал самоуверено принцът. - Добре, синко! Но имаш само три дни, за да пуснеш отново водата в кралството! Ако ли не, аз лично ще се разправям с този еднорог!

Принцът тръгнал. Искал с него да отиде най-добрият му приятел и негов прислужник. Докато го търсел, пред него се появила сестра му. - Кого търсиш? – попитала тя.
- Не трябва да знаеш. Това е тайна, но ще ти кажа, сестро. Водата в кралството изчезна и аз ще я пусна отново. Ще потърся прислужника си.

Тогава сестра му отишла в стаята на прислужника. Облякла се в неговите дрехи и когато брат и влязъл, я помислил за приятеля си. Прислужникът всъщност бил заминал за известно време, без знанието на принца. - Приятелю, - казал принцът, – имаме важна задача. Отиваме да пуснем водата на кралството. Имаме само три дни.

„Приятелят му” само кимнал. Докато стражата се сменяла, двамата избягали от двореца.
- Еднорогът беше бесен заради държанието на татко, затова ще развалим прочутото му езерце в двора. Двамата „приятели” махнали дигите, водещи реката към двора. След това тръгнали срещу старото течение на реката към планините.

Когато дошъл другият ден, били на половината път до извора на реката. Принцесата искала да каже на брат си, че е тя, но знаела че той ще поиска да се върне обратно.Седнали край огъня, който си наклали.

- Приятелю, защо не ми говориш?! Чувствам се сам, а те взех, за да не е така. Кажи нещо! – тогава принцът не издържал и дръпнал качулката на прислужника си. Отдолу се разпиляла дългата черна коса на сестра му. Тя повдигнала глава и погледнала брат си със своите зелени очи.

- Защо си дошла? Това начинание е опасно! И къде е прислужникът ми?! - Пратих го да си почине ден преди да заминем и после просто се възползвах – казала тихо принцесата. След това продължила с висок глас. – Но аз искам да помогна! Става въпрос и за моето кралство, моят дом!

- Ти си ми сестра и като твой брат бих ти казал да се върнеш, но като твой приятел ще ти кажа, че е редно да спасиш кралството си. На следващата сутрин изкатерили върха на планината. Погледнали към извора. Нямало и следа от водата.

- Какво ще правим? Трябва да има вода до утре или татко ще започне война с еднорога-дух. – рекла принцесата. Брат и бил обяснил всичко през изминалата нощ.
- Баща ни ще полудее и може да донесе беди на кралството! – казал принцът. - Прибери се, братко, и го убеди да не наврежда на водния дух. Аз… аз ще се погрижа за водата – отвърнала сестрата.

Брат и се затичал. Имал съвсем малко време. Тичал ден и нощ и на следващата сутрин бил в двореца на баща си. Търсил го навсякъде и накрая го открил в тронната зала. - Татко…

- Не, синко! – прекъснал го баща му. – Ти не донесе вода и аз ще се бия с този еднорог! Той трябва да пусне водата ни! - Нужно е да се държим правилно с водата! Не бива да я пилеем. Това, че сме кралството на водата не значи, че трябва да се възползваме от нея!

- Не ме поучавай! Аз съм ти баща и знам какво да правя! Не случайно съм крал!
- По-добре никога да не си ставал крал, защото не управляваш правилно земите си. Разбери, че ти си виновен за нашето нещастие!

- Синът ти е прав! – еднорогът се появил изневиделица в тронната зала. – Кралю, време е да станеш разумен владетел. - Иначе какво?! – отвърнал разярено царят.
- Държа дъщеря Ви на хълма, от който извира вашата река – еднорогът бил безкрайно спокоен.

- Защо ми го причинявате?! Какво съм Ви сторил?! – кралят вече бил разколебан.
- Ти… - но еднорогът бил прекъснат от влизането на младата принцеса. - Татко, аз накарах водният дух да излъже, че ме е хванал. Защото осъзнах какво правиш с водата. Винаги си я пилял, за да покажеш колко е могъщо кралството ти. Но въпреки че обичам родния си дом, ще го напусна, ако продължаваш да се държиш все така!

- Аз подкрепям сестра си! – казал принцът. В този миг няколко струйки рукнали и облели коритото на реката. - Ще разваля езерото в двора на замъка и ще махна фонтаните. Всичко ще сторя! – кралят бил много притеснен.

Тогава цялото кралство се озарило от светлини в цветовете на дъгата. Водата рукнала обилно във всички кътчета на кралството. Принцът и принцесата били много щастливи и прегърнали баща си. Отново можели да наричат родината си Кралството на водата, където тя вече била използвана разумно, защото историята била разказвана на всеки бъдещ владетел на страната. И никой никога не посмял да се опълчи на водния дух.

Галина Ивелинова Костова