23.11.08

Лексикон


Тук може да разкажете нещо за себе си, някоя интересна и забавна случка. Или пък ако нещо ви тревожи и безпокои, а няма с кого да го споделите. Ами знаете какво представляват лексиконите и аз имах навремето.

Дори още пазя един, той е най-пълния и обемен събрал е почти цялата история на ученическия ми живот. Забавно е, когато отворя пожълтелите страници и си припомня разни неща. Хм, някъде бях чела, че това е един от признаците, че човек остарява: "Има твърде много спомени и твърде малко приятели."
Е това е, тука ще си споделяме разни работи. Всичко, което ни хрумне. (:

3 коментара:

Анонимен каза...

Послучай днешния двоен празник (Празника на родното вино и Празника на международното влюбване) ми излезе късмета да намеря “материал”, който съчетава понятия от двата празника. Ето за какво иде реч:

“....Преди всичко любовта е общо изживяване между двама души, но фактът, че е общо изживяване не означава, че то е еднакво за двамата. Влюбеният и любимият идват от различни земи. Много често любимият само съживява цялата насъбрана любов, която дълго време се е таяла у влюбения. По някакъв необясним начин всеки блюбен знае това. Той чувствува в душата си, че любовта му е самотна. Той опознава нова страстна самота и това опознаване му причинява страдание. Само едно остава на влюбения. Той трябва да пази любовта в себе си и да си създаде нов вътрешен мир – силен, странен и цялостен. Нека добавим, че не е непременно необходимо влюбеният, за когото говорим, да бъде младеж, който пести за венчален пръстен. Такъв влюбен може да бъде мъж, жена, дете, всъщност всяко живо човешко същество.
На свой ред любимият може да е всякакъв. Най-чудатите хора са в състояние да породят любов. Човек може да е престарял прадядо и все пак да обича непознатото момиче, което е зърнал по улиците на Чийхо един следобед преди повече от две десетилетия. Свещеник може да обича паднала жена. Любимият може да бъде коварен с мазна коса и ужасни навици. Да, влюбеният може да вижда тези неща като всички останали и все пак това не променя ни най-малко любовта му. И най-посредственият човек може да е обект на любов, необуздана, разточителна и красива като отровната блатна лилия. Добър човек може да събуди яростна и покварена любов; безумец, който бръщолеви несвързано, може да породи в сърцето на друг нежна и проста идилия. Следователно ценността и качествата на любовта се определят от самия влюбен.
Именно поради тази причина повечето от нас предпочитат да обичат, отколкото да бъдат обичани. Почти всеки иска да бъде влюбеният. А простата истина
е, че дълбоко и тайно състоянието на любов е непоносимо за мнозина. Любимият мрази и се страхува от влюбения по много причини. Защото влюбеният се старае винаги да разголи любимия. Влюбеният ожида каквато и да е връзка с любимия, дори и когато тя му носи само болка.....”.
(Из балада за тъжната кръчма” от Карсън Маккълърс)

След такъв безкомпромисен анализ на състоянието”влюбеност” и то в “тъжна кръчма” какво друго ми оставя освен да ви пожелая:
На днешния ден(14 февруари) си намерете една весела кръчма и не се страхувайте да се влюбвате отново и отново! Честит празник!

Анонимен каза...

IN MEMORIAM за Поетесата!

Т А К А В А С Ъ М

Опитах и разбрах.
Не мога да обичам мъж.

Обичам само любовта.
И като клас от кестенява ръж
да бъда разпиляна по света.
Не ме търсете,
за да ме възвръщате
към цвят към форми, към състав.
Металът ми ще бъде вечно същия
и не понася той поправки или сплав.
Ще бъда все онази лудата частица,
която с виното в кръвта ви ще просветва
и като огнена опашка на лисица
ще бъде ден до пладне мойта клетва.
Ще бъда все онази, с ветровете сплела
жадуващи и ненаситени бедра,
и към морето цял живот поела,
все на земята аз ще си стоя.

Ще бъда всеотдайната и без резерви,
най-вярващата в любовта,
със най-опънатите от възбуда нерви,
за да разсмея утре старостта.
И тъй, сама с любов родила всичко,
но раждана във този свят веднъж,
аз любовта докрая ще обичам.

Не мога да обичам мъж!

Ваня Петкова

Юлияна каза...

Добре би било да си пазим езика чист от вмъкването на "модни английски думички" в него. Мисля, че и Ваня Петкова би казала същото и вместо "IN MEMORIAM" би предпочела българското "В памет".

Почивай в мир Ваня!

Публикуване на коментар