Четвърта част

-Мирише ли ви на нещо? - насред смеха пита Ливилина наострила нос.
-Боя се, че да - заявява Тачита. Това не е ли парфюмът на... Късно е! На вратата най-възпитано се почуква, естествено със все сила и един приятен баритонов тембър провиква провлаченото: -Ливилино,тука ли сте ма? Тачита прихва и опитва да скрие насълзената си усмивка в пухкавото плюшено телце на мечока си. Съученичката и бързо просъсква едно „Шшъът!” и на свой ред се провиква: -Влизай!

Новодошлият е по домашному наконтен с елегантен марков анцунг и маратонки и излъчва изтънченото самочувствие на популярен и обичан от всички човек. След него се вмъква най-добрият му приятел, чието скромно присъствие излъчва добронамереност и сърдечност - неща изключително рядко срещани в отношенията между учениците в елитните училища за изкуство и култура. И тихичко казва:

-Здравейте момичета! Как сте, какво правите?
-Ами говорим си. Вие как така решихте да се отбиете? - Ливилина се опитва да скрие задоволството си от пристигането им в една съсредоточена към върха на носа намусена гримаса. -Ти кво? Гониш ли на, ма? Няма проблем! Ставай да си ходим!
-Стойте де, не ни пречите! - Тачита, с вродената си тактичност се опитва да заглади конфузното положение.

Ервин се досеща, че може би това е въпросният „неблагодарен” съученик, но за да е сигурен поглежда към Истината и тя доловила неизречения на глас въпрос леко кимва с глава. Започва разговор за музика, за съученици и контролни, и тъкмо когато на всички им е весело и леко, ни в клин, ни в ръкав се появява една тетрадка:
-Ливилино ма, айде да ми напишеш домашното по БНМ/българска народна музика/. Трябва ми за понеделник, щото иначе ще ми пишат двойка.

-Бе Вивиане, напиши си го сам! Ааа...Аз тука да не съм...
-Ай ма, кво ще ти стане? Кво са праиш?
Всички аргументи и на двете страти са извадени на бойното поле. Ливилина въпреки, че е в правото си да реши в крайна сметка „губи” спора и Вивиан си тръгва с доволна усмивка и приятеля по петите, а тя прегръща и настървено души тетрадката:
-Брей, чак тетрадката му мирише на парфюм!
-Защо се съгласи? Нали „нямаше да го погледнеш”? Нали доодеве друго говореше? -

Тачита води един и същ монолог всеки път откакто са приятелки, а това е почти от първия учебен ден. Скоро разбира, че няма смисъл да продължава и млъква. Тишината се сгъстява и в този миг тъничкият шепот на Ервин -„впечатляващ ароматизиран младеж” -предизвиква смях до забрава. Лампата, понеже е леко на страната на Вивиан заради убийствения парфюм разбира се, е много доволна и изпуска една дълга серия шумотевина, която от своя страна навежда Тачита до спомена:
-Ервин, кога ще споделиш с нас това, което искаше?