24.12.08

Коледно пожелание

От Светлана

Здравей Юле, и ето в навечерието сме на Вълшебната нощ, а като се огледа човек пак е ден, пак същите неща надничат от недовършеното и недонаправеното, от недопостигнатото и очакват теб, мен, всеки от нас да се вземе в ръце или по-скоро да потрие ръце и да ги подхване...накъдето го поведе сърцето. А мярката на сърцето е най-простото и лесно нещо на този свят, само дето понякога егото така е оплело в паяжина от цели и намерения дните ни, че горките ни сърца питат, ама кой да ги чуе - защо ти е всичко това, като ти всъщност искаш онова.

Ама нали понякога онова струва няколко пласта гордост, много искреност и чистосърдечност, както и смелост. Май от смелостта трябва да се почне! А смелост имаме повече, отколкото ни е необходимо, само дето я раздаваме с шепи на всеки - така както ти даде на мен.

Аз си я наричам вдъхновение и може би е най-ценният човешки жест, който съм получила. В тази, Вълшебната нощ, която започва с утро изпълнено със слънце и сняг искам да ти пожелая топло и ароматно доверчиво кафе, на което да се усмихваш ден след ден с мъдростта на Амазонката.

Обед - даващ възможност да споделиш себе си с намеренията на Света. И вечер и нощ, в които любовта и мечтите да сътворят нещата, дето времената нашепват в странния пулс на кръвта за рицари и странници, за испанци и кубинци, за танц на лунни лъчи и чисти земни женски дни...Нека си честита в нощите и дните! Голяма прегрътка от мен и нека Коледа бъде честита в теб и за теб!



Истина

На Камино – приятеля
и на всички анонимници

Истина или не - ние с теб сме добре!
Ти оттук, аз оттам все си делиме екран.
На едно писмо разстояние -
все за нас изгряват звезди.
На едно писмо разстояние...
На по-малко: боли....
Но все пак прескочи през екрана в миг онемял
ще забрави да щракне капанът
още духът ти е цял.
Всичко и нищо и никак да няма
По-малко - може!
По...- вече? Няма!!!

2 коментара:

Анонимен каза...

Благодаря за хубавото пожелание! Точно преди една година срещнах един рицар, странник, бродещ през мрачните и тъмните дебри на идеалите си и на смелостта да ги отстоява! Тогава Амазонката залисана в амазонските си дела - къде важни, къде не, оплетена в "паяжините на егото", на несбъднати мечтания, погрешни пътища и пътеки, не му обърна подобаващо внимание. Войнът продължи по една скалиста пътека и дори не слезе от коня си. Бавно потъна в далечината на северните мъгли...Днес някои от достойните му идеали са вече факт, който буди моето възхищение, че някога този Мъж спря гордия си поглед върху мен. Без колебание можем да го наречем - 13-тият Войн. Фатален, чаровен, изискан, мъжествен...Той е от тези Мъже, които преминават само по веднъж през женското сърце и никога не се обръщат да поглеждат през рамо. Единствения шанс да ги срещнеш отново е да яздиш смело в обратната посока по която са поели. Така след едно завъртане на Земята около Слънцето и дива езда имате шанс да ги срещнете пак. Те ща са си пак същите, може би с някой сребърен кичур в косата и с още един белег някъде по тялото или в душата - свидетел на поредната победа, която мъжеството и смелостта е извоювала в трудна битка.

Анонимен каза...

Нека бъде- ЛЮБОВ!

Публикуване на коментар