28.12.08

Да си измием ръцете и да замажем....


Под този надслов би трябвало да протече кампанията на големите замърсители от област Стара Загора – ТЕЦ, мини „Марица-Изток” и военния полигон в Змейово. Тези обекти на свой разноски ще изпращат децата от първи до четвърти клас на зелено училище.

Изследванията проведени между 2004 и 2007 година показват, че децата от Старозагорския регион боледуват много повече от връстниците си в останалата част на страната. Причината е в отровния въздух. Висок е процента на заболеваемост от респираторни, алергични заболявания и бронхити, като в голяма част от случаите тези заболявания стават хронични.

Програмата за „превенция” на детското здраве предвижда и откриването на специализирани детски кабинети в няколко града в област Стара Загора, които ще се посветят изцяло на заболяванията на дихателната система. Става ясно, че за децата след четвърти клас, както и за възрастните няма да бъдат предприети някакви по-особени мерки, вероятно, защото при тях заболяванията са вече в своя хроничен стадии.

Все пак правителството предвижда в „приоритетите си” да включи намаляване емисиите на замърсители на въздуха. В западните общества подобни мерки и мероприятия биха предизвикали бурно недоволство и дискусии в цивилизованите среди. Което от своя страна ще доведе до незабавни стачни действия до пълното закриване на съответните замърсители. В България спящото „гражданско общество” ще си помисли: „ Е па, че аз у Стара Загора не живея.”

5 коментара:

Анонимен каза...

"Всеки народ заслужава правителството, което само си е избрало."

Юлияна каза...

Абсололютно съм съгласна! Но опита от годините, в които имаме възможност да гласуваме показва, че правителствата в България силно си приличат. Съжалявам, че в блог за деца и юноши ще употребя цинизъм, но: "Нов бардак със стари курви не се прави!"
А цялата политика и политическа система у нас вече в продължение на 19 години е точно това. Дори и да си докараме политици от чужбина, старите мръсници бързичко ще ги научат на местните номера.

Анонимен каза...

Скоро някъде прочетох : “Ние в БГ, бидейки копи/пейст на САЩ, може да си изберем президент и министър председател циганин и турчин - хем ще покажем, че у нас няма расизъм, хем ще плюем на всичко, опровергавайки родното кино в лицето на филма “Време разделно” все пак да побългарим да не е съвсем САЩ “.

Когато прочетох тези редове, имах чувството, че някой е чул мислите ми и ги е записал. И тогава си спомних за Станислав Стратиев(поклон!) и за “диагнозата”, която отдавна беше написал той за

БЪГАРСКАТА УЧАСТ
Българска участ е да се родиш в България. При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето — историческо, а бъдещето — светло.
Мълчанието винаги ще е злато.
Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.
Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.
Винаги ще се давиш накрай Дунава.
Винаги ще си произлязъл от маймуна.
Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.
Винаги Бог ще е високо, а Цар — далеко.
Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката — песимистична.
Винаги българската мечта ще бъде „шведска маса“ със столове.
Винаги ще обичаш наште планини зелени.
Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.
Винаги министрите ще бъдат с портфейл.
Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече — в Канада.
Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.
Винаги ще бъдем най-освободими.
Дори да няма „Що е?“, винаги ще има почва у нас. Винаги народът няма да бъде прав.
Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка.
Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет — на друга.
Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи. Българската участ е нашият общ език да е английският. Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението — силата.
Българската участ е никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава.
Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант.
Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре.
Българската участ и късметът са като две успоредни прави — пресичат се в безкрайността.
Човек може да избегне късмета си, но участта си — никога.

Меричка каза...

Поклон!
Но встъпвам в задочен дебат с Анонимен най - вече

- Не можете да си представите в какво историческо настояще живеем, особено по отношение на "мажоритарния вот".
- Има едни хора, като млъкнат, не знам колко карата "обелват"... особено министрите на финансите...
- Иии, има тука една дето залудо пише, та се къса.
- Зависи за какво перспективата - до 2050 год. тотална "циганизация" - цитирам "двамата кофеини"
- Ем, та като плуваме като тежки ютии, ще се давим, нема начин.
- по нашия край се водел спор от какво е произлязъл човекът - от маймуната или Бог го сътворил, карали се, карали се, дошъл един човек в кръчмето и рекъл: Нимойте будаля, човек е станал от хорле - в смисъл сополи.:)
- Е, така е, обаче често, често Вутевица дохожда у назе... сол да иска, ...ама я давам ли?
- Ако носиш Бога в сърцето си, и царят двери отваря.
- За коя практика говорим, някоя от индийските :) или Дао.
- Всъщност, не е зле докато хапваме да сме със свити диафрагми и да мълчим на столове.
- И моретата трите обичаме... особено в района на Дубровник.
- Както се вижда по горе патим си от Марица - Изток и японските му уж собственици... и на сероочистката.
- И то доста набъбнал, не може се побра у джобовете, затуй ни го носат, само заблуждават...
- Ей, колко е Канада - един хвърлей място в глобалното село.
- Е, та те мозъците българските свършват ли? Като заколим едрия рогот добитък поради липса на квоти - и месо ще изнасяме.
- Кой да доде, все си мисли, че ни освобождава и че портретът му у рамка требва да е, вервайте ми!Па сидя, па сидя 800 дни...

Хайде, останалата част после ще тълкувам...

Sahrazada каза...

"Ние имаме държавници, които нямат държава, личности, които нямат лица, политици, които нямат политика, магазини, в които не се продава нищо, писатели, които не пишат, избори, в които няма избор, съд, който сам е осъден, кражби, които се наричат привилегии, и привилегии, които се наричат кражби, мачове, за които резултатът се знае, преди да са започнали, и престъпления, които са разкрити, преди да са извършени."
Георги Марков

Човекът е писал това за социализма, но както се вижда то идеално приляга и на сегашния капитализъм. В действителност политиечските строеве и системи у нас си приличат като две капки вода и всичко което е написано за едното приляга и на другото.

Публикуване на коментар