Обичам да пътувам

Автор: Галин Ангелов Ангелов - НУФИ ”Ф.Кутев” 11а клас

Обичам да пътувам. С родителите си. С приятели. Пътувам за да стигна от моя роден град Дулово до Котел, където четвърта година уча в Националното фолклорно училище ”Филип Кутев” специалност гайда. Сега имам възможност да участвам в концертните турнета на моето училище.

Последното ни пътуване беше до Тунис от 1-4 декември 2008 г. Пътувахме със самолет - не беше необичайно за мен, тъй като не ми е за първи път. С нетърпение очаквах да видя Африка и тя се появи отначало в малкото самолетно прозорче като далечен, а по-късно и близък реален пейзаж.

Ние не сме като обикновените туристи. Ние отиваме да свирим и пеем, тоест да изнасяме концерти - в случая два в столицата на държавата Тунис пред българи и тунизийци. За жалост разполагахме със съвсем ограничено време за туристическа обиколка в едноименната на държавата Тунис столица. За сметка на това още със слизането от самолета та до самия край на пребиваването ни хората от българското посолство бяха наши любезни домакини. Те ни предразположиха с гостоприемството си и на концертите ние ги зарадвахме с българска народна музика и с кръшни хора.

Разходиха ни вечерта из необичайния с високите си палмови, бананови, портокалови дървета и отрупан с цъфнали цветя екзотичен град, чиито широки и съвремени булеварди излъчваха необичайна екзотика. Градът приличаше на оазис от приказка на Шехеразада. Улиците гъмжаха от хора, мургави, с арабски черти и почти всички облечени в бели одежди. Мъжете бяха с типични за страната шапки - нещо като дълъг плат захванат със специално увито като ширит въже около главата. Жените бяха забулени. С фереджета.

Беше много по-различно от европейските държави. Различна красота и изящност разтворена в мрака на странна и пленителна земя. На сутринта ни показаха старата част на града. Всеки миг очаквах да видя Али Баба, Аладин или някой като Симбад Мореплавателя. Уличките - малки и тесни бяха препълнени с дюкяни на майстори на наргелета, керамични съдове, мозайки, накити, сувенири, сладки вкусотии и какво ли още не - като типичен източен пазар.

В магазините за злато имаше фигури на хора и животни, странни и красиви. Заведоха ни и на художествената изложба посветена на тунизийски пейзажи. Имаше пустинни изображения вплели невероятната Африканска природа със сцени от трудовото ежедневие на хората. Забравих да спомена, че на мястото на днешния град Тунис някога се е намирал легендарния град Картаген. Видяхме останки от крепостните му стени, керамични съдове, статуи.

Вторият концерт беше точно вечерта преди отпътуването ни. Вдъхновени от видяното и пред препълнена зала ние създадохме за присъстващите чрез песен, танц и музика реална представа за нашата мила Родина. Хората ни се радваха. Много от тях съзнаваха, че няма да имат възможност никога да дойдат в България. За тях ние бяхме България. Направиха си с нас снимки, стотици хора със стотици снимки. Ние също. На летището си тръгнахме с цветята от концертите и спомена за сърдечните благодарности на работниците в нашето посолство.