Табла

История на играта

Източник: http://www.alexova.com

Таблата или “Кралската игра от Ур” е една от най-старите игри на света. Най - древната дъска за табла била намерена в Шумер /наименование на Средна и Южна Месопотамия през 4- 2 хилядолетие пр. Хр./ и датира 3000г.пр.н.е. Легенда гласи, че някога индусите, желаещи да проверят пресметливостта на персите, им подарили комплект за игра на шахмат, като са предполагали, че няма да се сетят как се играе тази умна игра.

Само персийският мъдрец Бюзюркмехр се справил, макар и трудно, с тази не лека задача. Той решил да отвърне на предизвикателството и след като помислил, изпратил на своите опоненти нова игра- табла /нард тахте/. Индусите не могли да разгадаят тази задача 12 години.

В Персия през третото хилядолетие до новата ера тази игра имала символично и мистично значение. Персийските астролози, с помощта на таблата, предсказвали съдбата на господарите. Полето за игра считали за небето, а движението на пуловете в кръг обозначавало движението на звездите.

Всички игри, от които се предполага, че е произхождала съвременната табла, са имали сходни дъски. На тези дъски всичко било кратно на 6 и имало връзка с разчета на времето. Дванайсетте триъгълника от всяка страна представлявали 12те месеца, разделянето на дъската на 4 части- годишните времена, всички 24 триъгълника- 24те часа в денонощието, 30те пула- броя на лунните нощи в месеца. Сумата от точките на противоположните страни на заровете са равни на 7, което било в съответствие с известните тогава планети, от които произхождало всичко хубаво и лошо /погледнато астрологична гледна точка/. Движението на пуловете по кръга изображавало движението на звездите по небето.

Дъската и пуловете се изработвали обикновено от камъни, кости или се лепили от глина. Древните дъски са имали вид, отличаващ се от съвременния. За това можем да съдим по дъските открити в началото на миналия век на мястото, където се е намирала Месопотамия /днешен Иран, Ирак и част от Сирия/. През 1920 година в град Ур, столицата на Месопотамия, в гроба на Леонард Уули при разкопки са намерени 2 бордни игри /едната е шах, а другата е подобна на табла/. И двете игри датират от 2600г.пр.н.е. Друга дъска е намерена неотдавна в гробът на кралица SHUB, намираща се на около 1000км. от Ур.

По онова време са се използвали ашици, вместо сегашните зарове. На страните им са били означени точки /4, 3, 2, 1, и 0/. Смята се, че това е била игра предпочитана от висшите кръгове в Месопотамия. Тук тази игра се е наричала “TAHTE NARD” или “TAHTE”, което в литературен превод значи “битка на дървена маса”, но най-често употребяваното име в древността е просто “Маса” или “Кралска маса” /TABLE, ROYAL TABLE/. По-късно тя става любима игра на благородниците в Гърция, Рим, Персия и далечния Изток. В различните страни са я наричали различно.

Римляните са наричали играта “TABULA”. В античността тя е била известна като “ALEA”, значейки “залагане”, но после е била преименувана на “TABULA” /”палатка” или “маса”/. Играта датира от няколко века преди новата ера и изглежда се развива направо от играта на дванадесет линии DUODECIM SCRIPTORUM, а освен това има прилика и с древноегипетската игра SENET, която датира от поне 3000г.пр.н.е.

Нашето познание за правилата на TABULA идва главно от записът на император ZENO в 480г.н.е. Много привързан към тази игра е бил и император CLAUDIUS. Дори около 50г.н.е. той е писал история на играта, която обаче за съжаление не е достигнала до нас. Неговата имперска карета е била снабдена с дъска за TABULA, така, че той е можел да играе пътувайки. Играта достига Арабия, чрез войници на Римската империя в 1ви в.н.е.

Арабската игра NARD изглежда леко модифицирана версия на TABULA, може би обединяваща и гледната точка на древноегипетската игра SENET. NARD се разпространява към далечния изток около 220г.н.е. и става широко популярна. Китайска традиция обаче отдава изобретението на NARD на западна Индия. В наши дни тази игра е запазила дори името си, въпреки, че в България е известна, като гюлбара.

Може би предшественика на съвременната табла е древноегипетската игра SENET. За нея се знае от дъските на египтяните оцеляли до днес. Повече от 40 са открити, някои от които в добра форма с пешки, пръчки или ашици. Най-старо известно представяне на SENET е в картина от гробът на HESY (трета династия CIRCA – 2686-2613г.пр.н.е.). Аналог на играта е открит и в гробницата на фараона Тутанкамон /14 в.пр.н.е./.

Играта е възприета от гърците, после от римляните, докато достигне средновековна Скандинавия. Тук произлиза версия на SENET, наречена VALHALLA на ODIN. За тази игра вместо зарове са използвани пръчки. Техният брой е 4. Всяка пръчка има страна на главите и страна на опашките. Броят на пръчките с главите нагоре при хвърляне определя резултата. Изключение е, когато всички 4 пръчки приземяват опашки и в този случай резултата е 5 точки. Този метод на отбелязване прави играта интересна, защото има предвид презумциите на съдбата. Клечките са наименовани поотделно. Това са:

SOWULO - слънцето. Представлява сила и енергия.
TIEWAZ - богът TYR. Представлява чест, смелост и победа.
GEBO - дар. Представлява неочаквана добра сполука и благословии от боговете.
HAGALAZ - HAILSTORM. Представлява пречки, естествени бедствия и непостоянността на съдбата.

Платон пише за таблата и разпростреността й сред гръцките благорородници. В Гърция са наричали играта “DIAGRAMISMOS”, а по-късно - “TAVLI”. Разпространението на играта в Западна Европа е свързано с връщането на кръстоносците от Кръстоносните походи през 13ти век. Тя достига до англичаните, които също я наричат “Tables” /маси/ и е много ценена през цялото Средновековие. В някои региони на Исландия хората и до ден днешен ползват дъски, подобни на римските и играят игра “A DELTA STELPUR”, или “Охота за девойките”.

Във Франция играта е известна като “TRICTRAC”. Това название видимо произхождало от звука на удрянето на заровете в дървената дъска. Била е популярна във френското общество преди революцията. Тогава тя е била толкова внимателно свързана със съдилищата на Луи 14, Луи 15 и това на Луи16 преди събитието, че повечето дъски за “TRICTRAC” са били изпотрошени, като символи на монархията. Първата програмна версия на “TRICTRAC” е “SOUMILLE” (излязла през 1756г.). През 17 и 18-ти век във Франция са се състояли дори турнири по “TRICTRAC”.

В Италия същата игра е позната под името “TABOLE REALE”, а в Испания – “TABLAS REALES”. И двете названия означават “Кралска табла”.
В епохата на Средновековието в Европа думата “NARD” се употребявала за обозначение на Кралска игра. Само представители на висшата аристокрация имали право да играят Нард. Интересът на таблата много се разраснал в Средния Изток и средиземноморските страни.

Наименованието “BACKGAMMON” се появява според Оксфодският универсален речник през 1645 година, но първоначално не е използвано. То произтича от английските думи “BACK” /връщам, обратно/ и “GAME” /игра/. Според една от версиите с това име се назовава игра, при която едните пулове се движат обратно на другите. Другата версия е, че става въпрос за игра, която се играе на обратната игра на шаха /при повечето дъски за шах на обратната страна е полето за табла/. Третата версия е, че пулът на вашия опонент ще бъде ударен, за да се върне назад. И четвъртата версия свързва названието “BACKGAMMON” с галските думи “BAEC” /малък/ и “GAMMUM” /битка/, което напомня по значение на персийските думи “TAHTE NARD”.

Естествено правилата за игра през древността и средновековието са различни в различните страни. Повечето игри, предшестващи съвременната табла, се отличавали дотолкова, че не съществувал “Контриращият куб” и вместо фиксираните позиции на дъската, положението на пуловете се определяло в съответствие с хвърлените зарове. В продължение на векове играта станала добре известна по цял свят, но никога не била толкова популярна, както в наши дни.

Правилата на съвременната игра на табла били установени през 1743 година от англичанинът Едмънд Хойл /Edmond Hoyle/- специалист по всякакви игри. За пръв път през 1745 година той съставя “Кратък Трактат върху играта “BACKGAMMON”. В наръчника са описани първите общи правила на играта “Табла”, които са запазени и до днес. Въпреки че е широко разпространена играта още дълго остава позната само на благородниците. Едва в средата на 19 век буржоазията на Англия и Америка започва да играе табла. Правилото на Контриращият куб било въведено в Съединените Американски Щати през 1931 година и станало официално признато в Международните правила за игра на табла.


Таблата се е запазила и до днес благодарение на широкия си диапазон на изразяване. Съчетава логико-математическо мислене и психическа устойчивост. Подобно на шахмата и тук- в таблата има множество стратегии и комбинации. Във всички по-големи столици по света има клубове за любителите на играта. Провеждат се и открити шампионати в доста страни. Повечето от тях са под егидата на Световната Федерация по Спортна табла /Worldwide Backgammon Federation/. При такива шампионати се обявява минимум гаранция за наградния фонд. Председател на WBF е Алберто да Пра, секретар е Марко Форнасир, който е и директор на провеждащите се ежегодно от 1989г. Европейски първенства.

Между 1989г. и 2003г. те се състояха в Нова Горица, Словения през месец септември. От 2004г. се провеждат през май във Велден, Австрия, а шампионата в Нова Горица вече се води като Средноевропейски. Световните първенства пък се състоят всяка година в Монте Карло, Франция в края на месец май или в началото на месец юни от 1976 г. насам. Те са под егидата на Световната Бекгемън Асоциация (WBA), с президент Чива Тафазоли. На такива големи форуми се събира елита в този спорт. Обменя се опит. Продават се най-добрите компютърни програми за усъвършенстване на уменията на състезателите, както и професионални пособия за игра. Раздават се и рекламни материали.

Сред най-добрите състезатели в света са Нейл Казарос /USA, в момента №1 в Света/, Нек Балард /USA, основоположник на Некгамона/, Матвей Натанзон /Израел, по- известен, като Фалафел/, Питър Хейтмюлер /Германия/, Наджиб Саламзи /Афганистан/, Марио Секуера /Португалия/; Харолд Джохани /Германия/, който през 2000г. става Европейски и Световен шампион, а същевременно прави списание “Бекгемън магазин”, както и сайт за обучение; Франсоа Тардю /Франция/; Нино ди Бела /Италия/; Пол Магрил /USA, писателят на Библията за табла/, Бил Роберти /USA, написал над 20 книги за табла, майстор на бекгейма/. Сила в спортната табла са Дания, Германия, Русия, Грузия, САЩ. Балканиадите стартират от 2002 година.

В България за съжаление таблата е слабо позната като вид спорт. Правилата, които отличават обикновената табла от състезателната не са кой знае колко, но липсата на информираност пречи за развитието й у нас. Иначе, негласно, тя е Национална игра. Играе се почти във всеки дом. От 1994г. се провеждат и турнири.

Стартът им започва с проведения от “Вестник за жената” Национален дамски турнир по мешана табла във Военния клуб в София. На него се събират 108 претендентки за титлата “мис табладжийка 1994”. След това първите 8 от тях играят турнири срещу тогавашното правителство и срещу вестник “Българска армия”. Дамите побеждават и в двата турнира отборно. Приблизително две години по-късно стартират турнири на стадион “Васил Левски”в София. Заровете се хвърлят от компютър и организаторът ги обявява. Времето за изиграване на ход е 10 секунди. Играе се само обикновена табла. Дъските за игра са дървени.

Една година по-късно същите турнири стартират и в клуб “Елдорадо” в София. От 1999г. се провеждат турнири в казиното на хотел “Рила” – пак в столицата. Наградният фонд тук е внушителен и затова тези турнири оцеляват и до сега /б.а. 2005г./. Първият регистриран клуб по табла в България е “Рила- 2000” в София. След това започват да се провеждат турнири и във Варна – в казиното на хотел “Черно море”, в Пловдив – в казиното на хотел “България”, в Добрич, в Перник.

Българите излязли в чужбина на турнири по спортна табла не са много, но почти всеки от тях има в колекцията си трофеи и купа от Международен шампионат, което показва и класата на Българската школа – това са Свилен Тодоров, Евтим Иванчев, Атанас Георгиев, Мая Пейчева, Надя Маринова, Владимир Георгиев, Георги Балканджийски, Андрей Марков, Румен Николов, Мария Крънчева, Живко Стамов и др. На първата Балканиада през 2002г., провела се в Букурещ, Румъния, Стефан Костов и Владимир Георгиев грабват отборната купа.

Големи заслуги за разпространението на спортната табла у нас има Свилен Тодоров, който през 1993г. става Световен шампион в средния клас- интермидиът в Монте Карло, Франция. Той превежда първата специализирана книга в България от английски език – 1/3 от Библята за табла “Бекгемън” на великия Пол Магрил. Евтим Иванчев пък учавства в организацията за стартиране на турнири в казино “Рила” София /по-късно става и турнирен директор там/, пуска идеята за турнири и в провинцията, учавства в организацията на турнири за обмяна на опит с Пернишкият и Пловдивският клубове, които в последствие се разпадат.

Таблата представлява идеална комбинация от умения и късмет. Само едно обръщане на заровете може да съкруши печеливша позиция, а позиция коятно изглежда безнадеждна може да бъде спасена. Решението трябва да се вземе според ситуацията и резултата. Таблата е игра, която се учи лесно и за това е измамно проста. Всъщност тя е игра с голямо стратегическо богатство. Познаването на правилата, техниката и тактиката на играта ще ви дадат възможност да изпитате естетическо удоволствие и да подобрите нивото на своята игра.

Таблата и шахът са единствените два спорта, каито изискват и развиват съчетанието на логическия с аналитичния ум, въпреки, че при шаха съотношението клони към логическото мислене. Освен това таблата е по- интересна, поради факта, че и най- слабият играч може да победи най- силния /става въпрос за късите мачове- между 1-5 точки/, докато при шаха побеждава по- добрият. Другата съществена разлика е, че докато при шаха първите 10 хода са заучени, и после започва истинското мислене, то при таблата само първият ход е ясен. Може би затова турнирите по табла са с много по- голям награден фонд.