8.12.08

Кръжок Сръчни ръце


Спомняте ле си кръжоците в училище? Аз си ги спомням. Бродирахме, шиехме, готвихме, рисувахме, всеки каквото може и харесва. Хубавата новина е, че Министерство на образованието и науката реши, че някои от нещата създадени от така наречения „тоталитаризъм”, „кумунизъм” и т.н. са полезни и трябва да се запазят и възтановят.

Добре е, че министър Велчев не е Бакърджиев, който в умопомрачението на съзнанието си взриви Мавзолея на Георги Димитров. Събитие, което беше осъдено дори и от западните каптиталистически общества, тъй като е малоумно да посягаш и да рушиш историята си. Тоест в мирно време да хвърляш бомби по исторически паметници в собствената си държава. Но да не се отплесвам. Статията ми е за друго. За кръжоците в училищата.

Министър Даниел Велчев, откри и участва в Първия национален фестивал на народните обичаи и художествените занаяти "От бабината ракла" в Националния дворец на децата, в столицата.

Министърът сподели следното: "Следващата година ще има значително повече пари за извънкласни дейности в училищата, които ще дойдат чрез три вида финансиране. От една страна, 1% от издръжката за ученик допълнително ще отива в общината, която ще реши дали да поддържа учреждение от типа на детски комплекс, или пък да раздаде тези средства на училищата, които са организирали различни кръжоци.

Вече преведохме 20 млн. лв. на общините, които успешно са усвоили практиката с делегираните бюджети в училищата, с уговорката, че част от тези суми ще бъдат заделени именно за извънкласни дейности. Отделно от догодина ще има още 10 млн. лв. по нашата програма за извънучилищни занимания. Освен това по оперативната програма "Човешки ресурси" има още 20 млн. лв., като срокът за кандидатстване по нея е до края на януари догодина"

В Министерство на образованието и науката са отчели факта, че закриването на извънкласните занимания под форма на кръжоци е една твърде глупава и нелепа идея, продиктувана от твърде голяма емоционалност и чувствителност към всичко, което е „тоталитарно и комунистическо”. Тъжното е, че тази „демократична емоция” на наши тъмно синьо индигови политици прати 1 или 2 поколения на улицата след учебните занятия. Това пък от своя страна доведе до новото преразглеждане на Закона за закрила на детето и въведените в него поправки. Вече писах за това в предишен брой на „Детски новини”.

На пъстрия фестивал по народни обичаи и изкуства ученици от цялата страна представиха занаяти от седемте етнографски области у нас - Тракийска, Шопска, Северняшка, Родопска, Странджанска, Добруджанска и Пиринска. Децата и техните баби или дядовци показаха на място част от майсторството в грънчарството, дърворезбата, иконописта, плетивото, везмото, багренето и работата с естествени материали.



2 коментара:

лятна занималня каза...

О да спомням си часовете по труд и творчество. И с добри и с не толкова добри чувства, причината за което е една. Първия срок ни караха всичките да упражняваме "мъжки работи" като да огъваме тел на менгеме и такива..., а втория срок да правим " женски" работи като да бродираме и шием. Сещате се, че все имаше недоволни, защото не бяхме разделени на момичета и момчета... Но пък часовете по кулинария бяха интересни за всички :) а и хапвахме в голямото междучасие :)

Юлияна каза...

В часовете по кулинария правехме печени пилета с картофи на фурна. :) Да...хапването беше интересно за всички :) за някои от нас готвенето никак не беше интересно. Тези часове по трудово обучение честно казано никак не ги харесвах, нито харесвам да шия, нито да бродирам...

Еле пък електротехниката с някакви сложнотии да се свързват, да светне една крушка накрая. Що за глепости са занимавали децата?! Че малко ни е била омразната физика, като предмет, че и схеми по трудово обучение.

Пък и какво име "трудово обучение", като ТВУ и прочие комунизъм.

:–)))

Но печените пилета бяха готини! Сега ги има на грил, да си оближеш пръстите. :)

Публикуване на коментар