4.1.09

Бъдете безпристрастни в детската кавга

предоставено от Боряна

Ако карате винаги по-голямото дете да отстъпва на малкия пакостник, може да провокирате ревност, а не честна конкуренция. Представете си как се чувства момчето, когато родителите непрекъснато повторят колко е хубава, прилежна и добра неговата сестра. Или пък момичето, което чува, че по-малкия му брат ще успее в живота, защото е по-умен. Никога не бива да хвалите само едното дете и да пренебрегвате другото.

Ако се притеснявате, че децата ви не се разбират, трябва да им правите забележки поравно, да изглаждате острите ъгли в отношенията им.
Разбира се, трябва да има конкуренция между братята и сестрите, но честна, която да подтиква малкото да не изостава от каката или баткото, а да се стреми да постигне техните успехи. Не карайте по-голямото да отстъпва на по-малкото, защото „ти си по-голям и ....”, бъдете справедливи.

Първо внушете на децата никога да не се надсмиват и да си шушукат зад гърба. Дори най-безобидната шега, но изречена от брата или сестрата е много обидна за детето. Ако нямате стая за всяко от децата, осигурете им поне едно кътче, което да е само тяхно.

По-малките да не пречат на по-големите и обратно. Не бива да принуждавате децата да играят заедно едно с друго – различната възраст си има своите особености и интереси. Най-важното е родителите да покажат на децата, че се интересуват от проблемите им и да бъдат справедливи и безпристрастни при техните спорове и кавги.

Източник: Вестник за дома

2 коментара:

Анонимен каза...

И аз винаги съм мислил, че родителите на повече от едно дете трябва да бъдат справедливи, но попаднах на противоположно мнение, което ме заинтригува. Искам да споделя това мнение с вас.
“...Тези, които искат да бъдат пределно справедливи към всяко от децата си, често стигат дотам, че се разгневяват на всичките си деца. Няма нищо по-подвеждащо от премерената справедливост. Усилието, което влече след себе си отмерването на всеки емоционален или материален дар, може да умори или раздразни всеки човек. Децата не жадуват за еднакъв пай обич, те се нуждаят от неповторима, а не от еднаква любов. Ударението пада върху качеството, а не върху количеството.
Не е необходимо да се преструваме, че обичаме всичките си деца по един и същи начин. Обичта ни към всяко дете е своеобразна – излишно е така усърдно да се мъчим да прикриваме този факт. Колкото по-зорко следим, за да не допуснем явно разграничаване, толкова по-бдително става всяко дете, търсейки примери за привидно неравенство. Неволно или неохотно се озоваваме в положение на отбрана срещу универсалния боен вик: “Не е честно!”.
Нека не се хващаме на детската пропаганда. Нека не се поддаваме на изкушението да обясним ситуацията или да защитим позицията си. И преди всичко нека не ни карат да разпрделяме или да поделяме любовта си в името на справеливостта.
Нека убедим всяко дете в неповторимостта на връзката си с него, а не в нейната справеливост или еднаквост. Когато прекарваме няколко мига или няколко часа с едно от децата си, нека бъдем изцяло с него. Нека тогава момчето почувствува, че е динственият ни син, а момичето – че е единствената ни дъщеря. Когато сме навън с едното дете, нека да не говорим за другите, да не им купуваме подаръци. Не трябва да отклоняваме вниманието си, ако искаме моментът да остане незабравим...” (Из книгата”Децата и ние” на Хаим Гинът )

Боряна каза...

За съжаление тази книга е изчерпана, но сигурно може да се намери някъде в някоя антикварна книжарница, има много полезни неща в нея, но е издавана през 1988 г. Ето и още един цитат, който успях да намеря:

Заплахите
Покана за непослушание. Децата възприемат всяка закана като покана да повторят забранената им постъпка. Като кажем на детето "Ако направиш още веднъж...", то не чува думата "ако", а само "направиш още веднъж". Понякога то тълкува изказването така: "Мама очаква от мен да го направя още веднъж, инак ще я разочаровам".
Подобни предупреждения - колкото и недвусмислено да ни изглеждат на възрастните, са не само безполезни. Нещо повече - те гарантират повтарянето на нежеланото действие. Предупреждението е предизвикателство към детската автономност. Ако детето уважава поне мъничко себе си, то трябва отново да престъпи правилата, за да покаже на себе си и на другите, че не е страхливец.
Въпреки многото предупреждения петгодишният Оливър продължава да цели прозореца с топката. Накрая майката казва: "Ако топката още веднъж удари стъклото, обещавам ти, че ще те пребия." Минута по-късно трясъкът на счупеното стъкло съобщава на майката, че предупреждението й е подействало - топката за пореден път е ударила прозореца. Лесно можем да си представим сцената, последвала тази поредица от заплахи, обещания и непослушание. За разлика от нея следващият епизод ни показва как трябва да се справяме с лошото държание, без да прибягваме до закани.
Седемгодишният Питър стреля с пушката играчка в по-малкото си братче. Майката се намесва:"Не по бебето. Стреляй в мишената" Питър отново стреля по белбето. Майка му отнема пушката и му казва:"По хора не се стреля".
Майката прави това, което чувства, че трябва да бъде сторено, за да предпази бебето и да не се нарушават същевременно нормите за приемливо поведение. Питър научава последствията от своите действия, без това да е в ущърб на неговото Аз. Очевидни са подсказаните му алтернативи - да стреля в мишената или да се раздели с пушката си.
При този инцидент майката успява да избегне обичайните клопки. Не тръгва по пътя, водещ неминуемо до провал:"Престани, Питър! Толкова ли си глупав, че да стреляш по брат си? Нямаш ли по-добър прицел? Ако го направиш още веднъж, чуваш ли ме - още веднъж, няма да видиш повече пушката си!" Детето, освен ако не е прекалено покорно, ще отговори на подобна закана, като повтори онова, което му се забранява. Едва ли е необходимо да описваме какво би се случило по-нататък - всеки родител може лесно сам да го възстанови."

Публикуване на коментар