14.1.09

Смело сърце

Автор: Светлана Караколева

На Юлияна и...на този, който ще Я заслужи!

Принцът от приказките ми има сърце
аз му го дадох
дано и на теб
той даде рицарска дума
за вярност до гроб!
Песен прошепната
в прашен войнишки окоп.
Танц сред взривявани полуистини.
Полуистински пориви
дето всъщност
превръщат живота във враг.

Чисти изгреви,
светли новолуния
и доверие неспособно на бяг.
Принцът от моите приказки
не търси принцеса
търси магичната бяла жена
някъде в тъмната здрачна завеса
точно на твоята светла душа.

Копие той ще положи
върху чиста страница
върху празен албум
и щом усети
че магията в теб
всичко може
ще те целуне сред тихия сън.

Празничен звън на щастливи желания
невъзможното ще възвести.
Спри - стига страдания
невъзможно е вечно
точно теб така да боли.

Принцът от моята приказка
в дни на неволия
вечно на бял кон
пред теб ще стои.
Слагай празнична премяна
той те очаква –
върви...

5 коментара:

Анонимен каза...

За срещата си с Юлияна бих вдигнал такава наздравица

НАЗДРАВИЦА
Кога и как се срещнахме със тебе?
Благословена среща!
Не можехме да имаме без нея
две влюбени сърца в гърдите си,
за да ни светят в светове,
в които никой не е бил
и няма никога да бъде,
защото всяка обич е различна,
веднъж завинаги била.
Благословена среща!
А можеше да се не срещнем ние.
А можеше да се разминем,
тъй както облак с облака,
тъй както лято с есента.
А с колко ли сърца сме се разминали?
И ти!
И аз!
О, неродени красоти!
Тъгуваш ли за тях?
Налей от моята и твоята печал,
да пием за несбъднатите срещи!
Да пием за невидените далнини,
за върховете неизкáчени!
Да пием за звучащите вселени,
които никога не са били
и няма и да бъдат,
защото всяка обич е различна,
веднъж завинаги била!
Добри Жотев

Анонимен каза...

Моята радост
и моята капчица щастие
в ...океан от мечти
е за Юлияна! С обич!

http://www.youtube.com/watch?v=rafEFSXVtuw

Анонимен каза...

Благодаря Ви много! Но аз всъщност съм скромен човек (макар и на пръв поглед да изглеждам арогантна дивачка :)) и това цялото внимание насочено към мен малко ме тревожи и притеснява. Не мисля, че го заслужавам...

Благодаря Ви за всичко! За стиховете, за приказките, за коментарите...за това, че Ви има...

Анонимен каза...

Нали заедно отглеждаме "бебето прекресно" на Шахриар и Шехерезада!

Анонимен каза...

Трудно е да си принцеса - на приказките, на талантите, на анонимниците и на самотниците, но виждаш ли не е невъзможно. Просто това право не се дава по рождение. То е постижение. То е сбъднато усилие и заслужена награда. Откакто те познавам покрай теб все приказки сънувам. И в тях до мен един човек все с мен пътува. Не носи той на челото звезда. Не е белязан по рождение. И ако бронята за миг свали ще видим белезите от сражения. Ще видим дълга бляскава коса със сребърни светулки в кичури безкрайни и ако уловим поне една ще скитаме след нея в дебри тайни. В гори задтилилейски, в бездънни езера, в слънца на истини безкрайни след откровението - вечно сме деца! А дните ни по детски са омайни. Дъга след дъжд небе прорязва. И шансът идва неведнъж. И в приказката ражда се поуката? Препуска някъде, напук на зрелостта и пряспата в косите към пеещия в тъмното капчук, към радостта на дните. Жадува да ни преоткрие. Желае да ни утеши. И учи ни кои сме ние дори когато смелостта у нас не си личи.

Публикуване на коментар