Вики Кристина Барселона

Уди Алън като сценарист и режисьор на този филм представя един разказ за импулсивна, страстна, еротична и повърхностна любов случваща се в Барселона. Може би правилния израз е не "любов", а "любови" тъй като сценария представя няколко любовни триъгълника, които абстрактно в сферата на секса и еротиката придобиват и форма на четириъгълници и осмоъгълници.

Две приятелки се влюбват в един художник по време на лятната си ваканция в Испания. Вики е практична и разумна. Кристина се влюбва от пръв поглед и е готова да направи всичко за него. Проблемите започват, когато се оказва, че бившата съпруга на художника има намерение с гръм и трясък да се върне в живота му...

По мое мнение филма е класически учебник по Психология на жената (тинейджърка). На западната жена, която има едно наистина повърхностно и вятърничаво разбиране за взоимоотношенията, за любовта и за приятелството. Във времена на войни, кризи, глобално затопляне, климатични и екологични колапси - лишената от всякакво чувство за отговорност "западнячка" се интересува от собствените си „важни” и маловажни проблеми.

Филмът спечели награда „Златен глобус” в категорията най-добър мюзикъл/комедия. А моето мнение е, че режисьорските и сценарни умения на господин Алън никога не са били на висота. Добре подбрания актьорски екип обаче и в този случай доказва, че една безлична и прозаична история може да спечели награди. Разбира се моята филмова критика е пристрастна тъй като не харесвам Уди Алън нито като режисьор, а още по-малко като сценарист.

Юлияна