Посоки

Автор: Светлана Караколева

Приспивам те
с приказка, която ще те залюлее
в прегръдка майчина и топла.
Стисни очи
да ти попее на вятъра
най-лекото сиротно.
Стисни очи и пожелай си
щом утрото те стопли с младо слънце
едно небе да има с кой да поделиш,
едно да е, но не самотно.

Заспи и сънищата нека те зоват
с предпролетната сила на тревите
и щом над теб надвеси се светът
ти птичето у теб повикай - възвиси се.
Красив е начина по който дреме
у всеки скътана една мечта.
Понякога човекът среща я,
понякога е бреме,
но винаги е всъщност същността.
И щом отнякъде изскочи
способна е да се множи
останалите сто посоки
самата тя ще покори.