Големият взрив - загадката

Самото начало на Големия взрив е единствената и най-голяма загадка за Космологията. Тя е определена като парадокс. Когато погледнем това начало през Айнщайновата Обща теория за относителността ще открием това което наричаме парадокс, космически парадокс, който можем да кажем, че разрушава уравненията. Но дори проблемът около Взрива, скоро е бил засенчен от друг.

Струните също се оказват в беда. Надеждата е била, че струнната теория ще еволюира до единствено и универсално разбиране за същността на вселената, но докато все повече и повече хора работели, се случило нещо озадачаващо. Физиците разработили втора версия, а след това и трета. Скоро имало 5 различни струнни теории. Теорията вече не била единствена и не била универсална. Пет при това не е голям брой, той е огромен за нас, защото искаме да имаме една универсална и окончателна теория и това определено е проблем, определено е голяма криза. И така много време било отделено за проучването на 5-те теории, но в човешкия мозък остава въпроса защо има 5 такива, не може ли да е само една?

Струнната теория започнала да се разпада. Изглеждало, че Теорията за Всичко е толкова далеч,колкото винаги е била. Циниците започнали да твърдят, че Струнната теория е тромава, безрезултатна, просто не е пътят който ще доведе до Теорията за Всичко, тя е теория за нищото. Но точно преди учените да изоставят всичките си надежди, било направено ново, удивително откритие.

Това ги вдъхновило да подновят своята работа и ги накарало да се изправят отново пред най-непопулярната си идея, паралелните светове. Когато струнната теория се разпаднала, не всички се отчаяли. На някои хора този факт дори им допаднал. Ако струнната теория наистина е това, което я наричат - Теория за Всичко теории за Всичко изглеждат като смущаващо голямо изобилие. Майкъл Дъф бил изгряваща звезда на по-ранна идея наречена Супер Гравитация.

Струнната теория я изместила и това почти разрушило кариерата на Дъф. Физиците имат склонността да се ръководят от временни и модни тенденции в науката. Има учени,които диктуват насоките в които се развиват идеите. Това е доста самотен път в много аспекти. Когато се опитвах да се дипломирам получих внимание и одобрение от много, казаха: изглежда добре, може да си прав или да грешиш, но разбрах ако се занимавам със Супер Гравитацията няма да си намеря работа.

Това което прави толкова горчив труда на учените работещи върху Супер Гравитацията е че по начало тяхната теория не е много по-различна от струнната. В действителност основното разногласие между тях е един детайл, който за незапознатите с материята, би изглеждал незначителен. Става въпрос за броя на измеренията във вселената . Ние нормално считаме, че живеем в тримерна вселена. Можем да се движим в 3 посоки: ляво и дясно,нагоре и надолу, и напреди назад, но физиците обичат допълнителните измерения. Айнщайн предположил,че времето е четвъртото измерение.

По-късно някой предположил пето пространствено измерение, а друг шесто. Броят им продължава да расте. Това са измерения, които ние реално, не можем да възприемем с нашите сетива. Повечето са микроскопично малки, но учените вярват, че те наистина съществуват. Според струнната теория съществуват точно 10 измерения. Ако имате малка вибрираща струна, трябва да има и достатъчно пространство за нея, в което да вибрира и когато някой изчислява това математически, ще открие много точен отговор. Нужно е 10-мерно пространство за нея.