Огледало

Автор: Светлана Караколева

С цвят на млад лешник. С формата на човешко око. С топлата тъмна зеница. С блясъкът на зарево. С първата сила на изгрев. С проблясващата светлина. С ясният овал. С тръпнещите устни. С леката руменина. С чезнещата щастлива усмивка. С пърхащите мигли. С дланта върху длан. С разпилените коси. С вплетеното в тебе сърце. С крехкият растящ в мене живот. С красивото дете на ръце. С навикът да съм него и нея. С болката, че те няма. С мисълта, че си някъде тук. На един телефон разстояние. С ръцете издраскани от честния труд.

С мирисът на слънчева нежност. С признанието, че ме създаде. С обещанието, което ми даде. С пръстенът. С общото ни легло. С крещящите недоразумения помежду ни. С възможността да сме три в едно. Със зимните нишки в косите. С вкусът на зрял плод. С прегръдката. С пътя. С подкрепящата ръка. С приятелите. С патилата. Със силата на любовта. С нуждата да се вдигнем след падане. С възможността да поделим дрехи, пари, храна, възможности. С

ъс способността да простим както Той ни прощава. С отгледаното връз земната твърд. С таланта да пресътворяваме в звук, форма и слово. Себе си и Него. С непоследователността в атаките. С мирисът на горчива пепел. С невъзстановимото равновесие. С движението през времена. С предателствата. С отстояваните крепости. С плачът над жертвите. С виното на победите.

С чезнещите тела в пръста. С надеждата за ново начало. С наградата, че сме тук. С мисълта за една единствена цялост. С изборът. Къде, кога, какво и как...С моделът на духовната ни зрялост. Със свежото бунтарство. С липсата на деликатен свян. Със знанието, че отново имаш. С правото. С новият шанс...С неизбежната нужда да те опазя. С теб да започва първата дневна крачка. С тихата сигурност помежду ни. С вечерното ти послание...С всичко това съществуваш. Познах ли? Да, познах!