Съдбата на Вселената

Космосът съвсем не е пуст, ние просто не виждаме какво има там. Невидимите сили на Вселената - гравитацията и тъмната енергия са вкопчени в решителна битка. Залогът е съдбата на Вселената. В разширяването на Вселената има две противостоящи сили. От едната страна е всичката материя на Вселената - галактики, квазари, звезди. Те са нещо като спирачките на колата опитват се да забавят степента на разширяване чрез гравитацията.

Другата сила е т.нар. тъмна енергия, тя е като педала за газта във Вселената. Това е енергията, която се опитва да ускори разширяването на Вселената. В битката между тези две сили тъмната енергия е победител, защото знаем, че Вселената се ускорява и ще продължи да се ускорява безкрайно до свършека на времето. Във всяка галактика гравитацията е достатъчно силна, за да задържи звездите заедно. Но в бездната между галактиките тъмната енергия е твърде силна и тъканта на пространството се разтегля.

Ако надникнем трилиони години напред в бъдещето, ще има предимно празно пространство, галактиките напълно ще са изгубили връзка помежду си и за светлината би било невъзможно да достигне от една до друга галактика. Така че, в далечно бъдеще Вселената ще е едно много самотно място. Вселената е орисана с пуста и самотна съдба. Тъмната енергия ще победи гравитацията и ще успее да разшири Вселената до пълно забвение. Всички наши представи за космоса, за неговата форма и структура, ще бъдат фокусирани по-ясно, когато сондата МАП излети в космоса.

МАП ще осигури първото детайлно проучване на микровълновата фонова радиация. Гледайки назад във времето непосредствено след Големия взрив, когато Вселената е била 1000 пъти по-малка, отколкото е днес, сондата МАП ще види Вселената в нейната цялостност. Тя ще излъчи обратно детайлен образ на цялата млада Вселена и ще подложи на изпитание идеите на космолозите.

Това е много вълнуващо време за космологията. Сякаш се приближаваме до стандартния модел, при който Вселената е плоска и е изградена предимно от тъмна енергия и тъмна материя. Това съвпада с всички наши наблюдения до момента. От друга страна, този модел включва тъмната енергия, която не сме виждали, тъмната материя, която също не сме виждали, а атомите, за които знаем, изграждат само 5% от Вселената.

Изключително удовлетворение е да открием, че представите ни за Вселената може да се окажат толкова точни. Когато тази сонда излезе в космоса, ще можем с голяма точност да определим как е изглеждала Вселената 500 000 години след Големия взрив. Когато резултатите от сондата МАП се излъчат обратно към Земята, те могат да разкрият неща за нашата Вселена, които надхвърлят и най-необузданото въображение.

Най-вълнуващото е, че след няколко месеца ще започнем да получаваме карти на цялото небе, ще имаме образ на това как е изглеждала Вселената. Това е моментът, в който ще проверим дали идеите ни са били верни. Микровълновият фон може да ни върне почти към началото на Вселената, но не и в самия момент на раждането й. Този момент остава мъчително извън обсега ни.

Може никога да не открием точно как и защо се е получил Големият взрив. Основният проблем на космологията е как е възникнала Вселената. Дали е естествен процес или е нещо подобно на чудо. Учените предпочитат да смятат, че това е естествен процес, но проблемът при естествения процес е, че щом се е случил веднъж, той може да се случи отново и дори безкраен брой пъти. И това води до предположението, че Вселената може да не е само една, а да има безкраен брой вселени.

Това не означава, че другите вселени са там или там, а в известен смисъл те съществуват в собствено пространство и време. Изглежда озадачаващо, че нашата Вселена може да е само една от безкраен брой, само едно петънце от безкрайна Мултивселена. Самото множество може да е без начало и без край. Но в определен район от пространство-времето би могъл да възникне Големият взрив, да има жизнен цикъл, начало, среда и край.

Може да има големи вселени като нашата, вселени-бебета, които са прикрепени към тях и после се отделят, тръгвайки по собствения си път. Ако има Мултивселена, тогава би могло да има цяло множество екстремни вселени. Нашата Вселена е деликатен баланс между материята и енергията, съществен за еволюцията на планетите и живота. Но биха могли да съществуват други, много по-враждебни вселени. Някои може да са изцяло от материя без енергия, например.

Би могло да има и само енергийна вселена, без никаква материя. Всяка вселена би започнала със собствен голям взрив. И всяка би имала собствени физични закони. Ако има много големи взривове, възниква друг интересен въпрос - колко подобни са те на този, който е дал живот на собствената ни Вселена? Дали те са копия на нашата Вселена или са различни? Те биха могли да се разширяват твърде бързо или да имат кратък живот или по различни причини да не позволяват осъществяването на сложната еволюция, която е довела до нашето появяване.