Назад във времето

От самото начало на цивилизацията астрономите са се опитвали да разгадаят тайните на Вселената. Колко е голяма? Каква е формата й? И какво има отвъд? Сега сме на прага на обяснението на тези загадки, разширявайки границите на космическото си познание. Това са драматични времена за астрономите. Те са в зората на космологична революция. Това е едно удивително и много вълнуващо време.

Намираме се в златната ера на космологията с най-големите телескопи в света, насочени към най-далечните обекти във Вселената, за да картографираме Вселената в изключителни детайли. Подготвяме се за следващата си гигантска крачка в познанието ни за космоса.

За първи път имаме възможност да измерим големината и формата на нашата Вселена. В търсенето ни на обяснение на загадките на Вселената правим нови драматични открития. Опитвайки се да надникнат по-дълбоко в космоса, астрономите изтласкват границите на технологиите напред. В идеално сухата атмосфера на пустинята Атакама в Чили тези футуристични метални кутии са комбинирани, формирайки най-големия и мощен оптичен телескоп в света. Но това не е просто телескоп, това е машина на времето.

Гледайки в космоса, астрономите пътуват назад във времето. Като пътувания с невероятната скорост от 300 000 км/с. Но дори и при тази скорост светлината може да пътува милиарди години, за да прекоси необятната Вселена. Дори от най-близкия ни съсед светлината достига до нас за малко над секунда. Виждаме Луната, както е изглеждала преди 1.3 секунди. На светлината са й нужни 900 години, за да ни достигне от тази звезда в съзвездието Орион. Ако тя се бе взривила днес, бихме го узнали чак през 30-ти век.

Рикардо Скарпа е астроном, специалист по изследване на дълбокия космос. Можем да използваме четирите телескопа заедно, за да гледаме към един обект в небето. Така че, при тази конфигурация, това е най-големият телескоп в света. Светлината, която виждаме, е била излъчена преди милиарди години. Това означава, че гледаме обектите, каквито са били в далечното минало. Така че, виждаме галактиките, когато са били млади. Така можем да проследим еволюцията на галактиките.

Изключителната проницателност на VLT ни показва историята на Вселената като семеен албум със снимки, простиращ се назад във времето. Светлината от тази галактика е пътувала 10 млрд. години, преди да достигне огледалата на VLT. Кой знае как ли изглежда вече днес. Но има ли граница колко назад във времето можем да надзърнем? Вселената ни е родена преди 15 млрд. години при Големия взрив.

Не можем да се надяваме да видим нещо, преди този момент. Големият взрив е нашият краен предел. След векове в наблюдаване на звездите астрономите са събрали достатъчно сведения, за да визуализират едно пътешествие до края на познатата Вселена. Когато древните са гледали небето, те са вярвали, че краят на Вселената е точно над облаците. Но колкото повече сме изследвали, толкова повече сме изтласквали тези хоризонти. Вече не смятаме, че Слънцето е в центъра на Вселената.

Знаем, че планетите са просто най-близките ни съседи в голямата космическа пустота. Съзвездията някога са били смятани за плоски картини от звезди. Всъщност, те са случайни комбинации от звезди на разстояние трилиони километри. Знаем, че във Вселената има естествен кръговрат на живота. Старите звезди експлодират, образувайки огромни облаци от газ и звезден прах и мъглявини, където се раждат новите звезди и планети. Знаем, че всички звезди, които виждаме с невъоръжено око, са част от голямо струпване на милиарди звезди, наречено галактика.

А нашата галактика, Млечния път, е част от малък галактически куп, известен като Местната група. Отвъд Местната група има милиарди други галактики, съдържащи трилиони звезди. В сърцето на всяка галактика смятаме, че има гигантска черна дупка. Тук познатите закони на физиката напълно се провалят. Приближавайки се все повече към края на Вселената и още по-назад във времето, виждаме странни ембрионални галактики, все още в процес на формиране.

След това, на около 144 милиарда трилиона километра достигаме до воал от радиация. Открили сме толкова много, че сме достигнали границата на познанието си. Това е краят на познатата Вселена. Но ако искаме да изследваме края на Вселената, няма полза от вглеждането през оптичен телескоп. Светлината, пътувала толкова отдалече, почти от началото на времената, е разтеглена, тя вече не е светлина, тя е микровълнова радиация.

Нарича се космическа микровълнова фонова радиация. Тя ни показва Вселената, когато е била съвсем млада, на по-малко от 500 000 години след Големия взрив. Това е сред най-важните астрономически открития, направени някога. С негова помощ можем да открием отговор на въпросите за произхода, формата и структурата на Вселената. Сега астрономите се съревновават за разкриването на тайните, скрити в тази микровълнова радиация.