Автор: Светлана Караколева
Преди дълъг път,
преди съдбовен поход
нозете уморени
подвивам под себе си.
Пред пламъка
на своя огън
в най-смутното
на тайните неща
усещам сили
трябва да се навървя...
Да се наскитам,
да погледам,
да губя
и да давам,
а после в тишина
да се завърна.
За тръгване
да се подготвя
и да те прегърна.
Защото знам,
че усмивката на мама
не изгрява
когато мен ме няма,
а просто спи.
И щом хлопна от нейде вратата
избухва в щастливи сълзи....
До вчера
в шепа
стиснала снежинка
вървях като кралица,
а днес в синьото небе
прошари плътна сянка
прелетната първа птица.
Под пластове
ранено самочувствие
обагря здрачът в пурпур,
шепне неокастрена
в мастилено небе Луната.
И танцува
в пълно звездено
лъчисто
в нежна неизбежност,
в крехка песен на шумяща
от безвремни ветрове гора.
Няма кой
от пъкълът на спомена
да те извае
в капка чиста
от око на пъргава кошута.
Всяко слово
е врата към онзи свят,
а зеницата кога
и кой пропука?
Публикации
4 коментара:
След тези стихове на Светлана искам да припомня неостаряващия стих на Недялко Йорданов, както и изпълнението на тази чувствена и с дълбок смисъл песен изпята от Михаил Белчев. Някои може би ще кажат: "Че коя е Светлана и с какво е заслужила?"
Светлана има само своето почтено и достойно име, тя няма от какво и от кого да се срамува. Заслужила е, защото заспива и се събужда с чиста Съвест! А Вие?
Светлана, пожелавам ти смело да следваш мечтите си и да те води този неостаряващ текст на песента!
Не остарявай любов
Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!
P.S. Лошото/Хубавото при мене е силното чувство за справедливост, което имам, а го пиша така с респективната наклонена черта тъй като не искам да се впримчвам в дуализмите и дуалността на Времената в които живеем!
Не можах да се стърпя и да не защитя Светлана, макар че го отлагах максимално. Това не е първия сайт който правя, няма и да е последния и ще защитавам всеки достоен човек, който е казал нещо използвайки личното си име и смелостта да го направи!
Мога да нападна така, че да ви оставя разкъсани и разкървавени заради недостойните Ви анонимни подмятания, имам опит с такива като вас. Дребните душици, но самоуверени в анонимността на интернет! Светлана все още няма моя опит, както и другите творци за този или онзи сайт. Успявате да наранявате, ДА! Това е като да откраднеш бонбоните от едно дете, лесно е!
Но нека никой да не забравя, че зад първите, вторите, третите... стъпки на прохождащи творци съм застанала АЗ и ще бъда безпощадна към лицемерието Ви на Анонимни Герои и Героини!
Дадох възможност на Светлана да се справи сама, не съм убедена, че го направи по най-добрия начин, макар че демонстрира смелостта си, интелекта си и умението да бъде дипломат. Има още какво да учи, но факта е, че се справя повече от отлично!
А за все още неориентираните - Добре дошли в Амазония! За Вожда е голяма чест да ви посрещне, но поне си кажете имената! А колкото до защитата на жителите на Амазония аз не ще се поколебая!
Юлияна, ти си най-смелата, всеодайна, отвратително неотстъпчива, безкромисна, а също и нежна, чувствителна, сексапилна и емоционална жена, която съм срещал през живота си!
Моето уважение към целия свят на Амазония! Аз се занимавам с борбата Сумо, но факта е, че една малка като сантиметри и метри Жена (160 см.) ме размаза с неотклонното следване на принципите си, с жертвите, които е направила, за да имаме възможност ние тука да пишем или в другия сайт Сексология и Природа на човека. С това, за което Тя никога няма да говори, няма да се оплаче и да се разплаче.
А повярвайте тази голяма и силна и смела Жена е имала Не един и два двубоя, нейните битки са спечелени войни! За нея не важи принципа " Не е важно да спечелиш поредната битка, важно е да спечелиш войната". Не! За тази наша амазонка всяка битка е на живот и на смърт, тя не мисли за спечелването на войната, тя печели битките една след друга, в името на нас! За да можем ние да имаме сайтовете, които е създала за нас. И колко е голяма нейната скромност, трудно можеш да я отличиш от останалите потребители. Рядко налага властта си, но го прави винаги, когато е необходимо. Знам че след това което написах тя ще се скрие (прибере) в амазонската си палатка, защото не обича да се говори за нейните постижения и умения. А те са за нас!
white wolf
Простете ми несъвършенствата. На изреченията. На името. На начина.Искам само да ви попитам: Честни ли сте със себе си? Не ми отговаряйте,моля ви. Отговорете на себе си. За да не се самопредавате повече. И да изисквате повече. Първо от себе си. После от другите. И ако мислите,че светът ви ще е по-щастлив когато ме разкъсате-анонимно разбира се, не чакайте-правете го. И се обичайте,така както и аз ви обичам! От все сърце!
Публикуване на коментар