18.2.09

Ако тя е все още неин читател

Автор: Меричка

/Премина покрай нея в горещото лято – облечена в черно, с черна капела и шал!/

Не й се искаше да повярва, че заради нея е в града. Очакваше с особено чувство момента, в който щеше да я погледне в очи. Августовският ден се оказа толкова ласкав и свеж, когато я видя в ъгъла на пейката под тентата на клубчето. Очите й блуждаеха, цигарата небрежно захапана, личеше си, че не засмуква, а е там само за да прикрие вълнението. Мислеше си, че знаеше името й, тези пръсти й се струваха познати от една снимка – къси и пълни, натрапваха се, държейки предизвикателно цигарата – да, това бе Антоанета.

Красиви очи, светла коса, младежко лице, излъчване и чар, въпреки 46-те години на дамата от Х.
Зададе си въпроса – защо ТЯ е в черно? Уплаши се, че нещо може да му се е случило…, дано не е най-…Сърцето й се сви като птиче в клетка. Недоспиването от предишните две вечери, емоциите и кошмарите, които съпътстваха съня й – всичко това се бе натрупало в подсъзнанието й и сега търсеше отдушника си.

Тя самата вече се настаняваше на отсрещната пейка, където щеше да дочака приятелката си. Тъкмо навреме – вторникът беше определен за срещи, за разнасяне на поръчки, за последни вноски на такси, добре, че взе още вчера отпуск, а на девети щяха да са вече на морския бряг.

Видя по стълбите Мариола, която се изкачваше към кафенето.Помаха й за поздрав, но с периферното зрение не изпускаше “другоселката”. Беше я предизвикала с нещо, и сега предстоеше развръзката, ще й прости ли дързостта, ще смекчи ли тона, или ще се откаже от по-нататъшни публикации.

Приятелката й седна, развеселена беше от задушевната си среща със стари познати и малко екзалтирана. Заговориха на висок глас. Дамата отсреща ту поглеждаше часовника си, ту изтърсваше пепелта от горящата цигара.

Правеше се, че не ги забелязва. Докато разглеждаха августовския каталог на Орифлейм покрай тях минаваха познати, които се спираха за поздрав. Слънцето вече беше се изкачило високо, сервитьорката донесе поръчката и разговора се отплесна в посока почивката и правенето на зимнина.

- От девети ме няма, ако нещо ще поръчваш – на мобилния ме търси…
- Нали за осми беше? – попита я.
- Колата и шофьорът се освобождават на 9, ще ни дойде малко претоварено, защото същата нощ имаме и рожден ден да празнуваме. Здрави да са хазяите. Вече втора година им “досаждаме”. Между другото ще пускам поръчки от центъра в Бургас.
Тъкмо бяха избрали на кои страници да обърнат по-голямо внимание и Мариола я попита за една рецепта за консервиране на чушки.

- Не е ли още рано?
- Ами ти, в …септември нали…?
- Да, вярно, тука ще съм за Съединението. Ами за всичко трябва да ми стигне отпуската.
Пък и… - не успя да си довърши изречението.
Тони, вече галено в мислите си така я наричаше, беше станала и приближавайки се към ъгъла на тяхната маса зададе въпроса си:

- Извинявайте, как може да стигна до Устово?- точно към нея, гледайки я като от упор.
В този момент тя разбра, че са й простени нахалството и натрапването.
Учуди се на спокойния си и равен глас, но другата веднага усети, че е разконспирирана.
Накратко обясни посоката, и къде може да изчака автобус. После се сети, че и колегата, с когото щяха да пътуват, е от Устово. Но той пък не се прибираше на обед.

Достолепна и чаровна, Тони се спусна по стълбите пред пощата, зави надясно и се изгуби от погледа им. Мариола вдигна рамене…неразбираща усмивката на приятелката си…
- Тая каква беше? – в очите и се четеше недоумение.
“Едва ли някога ще разбера по какъв механизъм се извърши това тайнство” си мислеше тя, но уверено и отговори:

-Гинеколог…Какво да ти кажа - гинеколозите са в основата на веригата, филолозите са на върха и. Аз лично предпочитам да съм “еколог” т.е. някъде по средата. Ти какво ще кажеш?
- Както кажеш, забравих да отбележа, че си шармантна днес – тази цветно – пастелна пола, тютюнева блуза и люлякова жилетка много ти отиват, по-женствена си сякаш.
Избухна в смях:
- За комплимент ли да го приема…Пък и розовата ми брошка е фирмена…

*** *** ****
Измина почти месец без да се “допира” продължително до мрежата. После се оказа, че профила на Антоанета е изтрит. Помоли се мислено да й прости още веднъж. Своята прошка тя й беше дала… отдавна.

ПС: Всичко се случи през август...

1 коментара:

Боян каза...

Много загадачен и озадачаващ разказ. Описва една идилична августовска картина, но и загатва, че под повърхността на тази идилия се крият по-дълбоки събития които са се случили или предстоят да са случат. Агата Кристи има подобен стил - сюжета започва съвсем невинно с леко пускане по повърхността, с описване на красив пейзаж, бегло споменаване на основните герой и загатването, че под привидно достолепната външност биха могли да са скрити тъмни тайни, интриги и дори зловещи събития.
Харесва ми! Достойно начало на един криминален разказ или роман.

Публикуване на коментар