Палимпсест

Тогава, един ден през 12-ти век, на един монах му свършил пергаментът. Резултатите били съсипващи. Страниците били използвани повторно за направа на молитвеник. Всяка от двойните страници от ръкописа на Архимед била разрязана по съшивката, обърната настрани и после прегъната като нова двойна страница от молитвеник.

Страниците били измити или изтрити и почистени достатъчно, за да може отново да се изпише върху тях един религиозен текст, който сега е очевидната част от този ръкопис. Древните трудове на един математически гений систематично били погребани в забрава. Почистен, повторно използван и изпълнен с нов текст, ръкописът се превърнал в нещо, известно днес като "палимпсест".

Той започнал нов живот като молитвеник в манастира Марсаба в Юдейската пустиня в Близкия Изток. Там текстът на Архимед бил използван за молитвеник и в продължение на векове останал напълно недостъпен и неизвестен. Така книгата на Архимед "Методът" била скрита в кулата с библиотеката на манастира, докато останалият свят продължил напред. Когато Ренесансът най-после завладял Европа, науката била достатъчно напреднала, за да могат учените да преоткрият и разберат оцелелите трудове на Архимед.

Но никой нямал и най-малка представа, че "Методът" бил изгубен. Ренесансовите математици трябвало да се вкопчат в понятия и проблеми, които Архимед бил разработил векове по-рано. Ако математиците и учените от Ренесанса са знаели за откритията на Архимед, това щеше да има огромно въздействие върху развитието на математиката. 15-16-ти век е критичен период от развитието на математиката.

Минали стотици години, преди някой да чуе отново за палимпсеста. Той мистериозно бил открит в една библиотека в Константинопол. В каталога на библиотеката не бил записан автор, но съдържал няколко реда от оригиналния ръкопис. Това привлякло вниманието на гръцкия експерт Йохан Лудвиг Хайбърг, който се досетил, че източникът им може да е само един - Архимед.

Той решил да открие повече и отишъл в Константинопол през 1906 г , за да погледне отблизо. Хайбърг вероятно е таял големи надежди, но при вида на ръкописа сигурно е бил озадачен. По-добре от всички той осъзнавал значението на това, което четял. Това трябва да е бил изключителен момент за него. Хайбърг не можел да взема ръкописа от библиотеката. Затова той поръчал на фотограф да заснеме всяка страница. От тези снимки той се опитал да възстанови труда на Архимед. Това била изключително тежка задача.

Забележително е колко много успял да извлече Хайбърг от този ръкопис, като се има предвид състоянието на ръкописа. На повечето страници текстът на Архимед е съвсем блед. Времето му било ограничено и, доколкото можем да кажем, единственият му помощен инструмент при четенето на ръкописа била лупата. Откритието на Хайбърг разкрило невиждани дотогава идеи. Откриването на ръкописа на Архимед било толкова значимо, че станало водеща новина на "Ню Йорк Таймз".

По онова време това се възприело като огромен пробив в историята на математиката. Това, на което се натъкнал Хайбърг, била книга, наречена "Методът". Това било като навлизане в мозъка на Архимед. Тук Архимед не просто давал отговорите- за пръв път той записал най-съкровените си мисли, разкриващи как е работил. Това е книга за едно откритие, вместо да е книга за достигане до резултата, преди да си го доказал.

Това е голяма рядкост. Всъщност, няма цяла книга от античността по този въпрос, освен "Методът". Това е зрелищна находка за историята на математиката. Тя била като надникване в ума на Архимед. Ако сте един художник, например, със сигурност бихте се интересували от завършените творби на майсторите. Нещо повече- вие бихте изучили техниките, методите на майсторите. Какви бои са използвали? Как са очертавали субектите си? Същото е и при математиците- те искали да знаят не само какви са завършените му трудове и теореми, но и как е достигнал до тях.