Интегралeн Калкулус

"Методът" разкрил, че Архимед използвал радикален подход, до който не се доближава никой друг математик. В ума си той бил измислил цял въображаем набор от везни, за да сравнява обема на извити форми. Той ги използвал, за да изчисли обема на сфера. Преди Архимед вече бил известен обема на конус и цилиндър. Той решил да използва тези резултати, за да изчисли обема на сфера.

Така той измислил това много интересно уравновесяване. Той се опитал да уравновеси сферата и конуса от едната страна с цилиндъра от другата. Използвайки много сложна математика в главата си, в която си представял, че разрязва формите на безкраен брой резени, Архимед открил как да уравновеси обектите на везните. След извършване на цялата аритметика, финалният резултат бил, че обемът на сферата е точно 2/3 от обема на цилиндъра, в който е вписана сферата. Този резултат той счел за толкова важен, че помолил да бъде гравиран на надгробната му плоча като най-важното му математическо откритие.

Изчисляването на обеми с използване на безкраен брой разрези предполагало, че Архимед е направил първата крачка в един съществен клон от математиката, известен като "калкулус", години, преди да бъде открит. Калкулус в общи линии е процес на сумиране. Вместо да се събират краен брой неща, трябва да открием някакъв начин за събиране на безкрайно много неща. И това е интегралният калкулус, чийто баща е Архимед- той осъществява това безкрайно сумиране.

Надграждайки върху откритията на Архимед, учени, започвайки от Нютон и Лайбниц, създали познатия днес калкулус- математика на промените, включваща движението. Тя се използва за изчисляване на всичко- от движението на планетите до траекторията на космически кораб. Това е форма на математиката, изключително важна за учените и инженерите. Технологията на 21-ви век зависи от нея.

Но през 1914 г, разкривайки гения на Архимед, планът на Хайбърг да изучи по-подробно ръкописа в Константинопол бил брутално прекъснат. Избухнала Първата световна война. Европа и Близкият Изток били хвърлени в смут, а палимпсестът бил изгубен. Никой нямал представа за тайните, все още скрити между кориците му. Учените не смеели да се надяват да видят документа отново. Тогава, през 1971 г, древногръцкият експерт Найджъл Уилсън чул за една страница от ръкописа в библиотеката на Кеймбридж, Англия. Той решил да погледне отблизо.

Преписах няколко изречения почти изцяло. Те включваха някои много редки технически термини. Ако проверите в гръцкия речник кога се появяват тези термини, скоро ще откриете, че работите с есета от Архимед. Внезапно осъзнах, че това трябва да е лист, откъснат от прочутия палимпсест. Това бе прекрасен момент. Развълнувах се много. Но защо само една единствена страница от палимпсеста на Архимед се е озовала в Кеймбридж?