Константин Тишендорф

Ключът се криел в колекция документи, предадени на университета. Някога те принадлежали на учения Константин Тишендорф - човек с малко скрупули. Тишендорф пътувал доста из Близкия Изток. В Константинопол той посетил библиотеката По онова време там имало 30 ръкописа. Те не представлявали интерес, с едно изключение. Той споменава за палимпсест с математически текст и не казва нищо повече.

Когато Тишендорф открил палимпсеста, той се изкушил да го изследва много по-подробно. Мисля, че единственото обяснение е, че той е откраднал тази страница. Сигурно е чакал библиотекарят да излезе от стаята. Според мен той не се интересувал много от гръцка наука, за да знае достатъчно и да може да идентифицира текста като писан от Архимед. Но вероятно е предчувствал, че това е нещо важно. В началото на 20-ти век Хайбърг разполагал само с една лупа, за да прочете ръкописа.

Сега Найджъл Уилсън разполагал с предимствата на съвременната технология. Когато взех листа, за да работя с него, повечето от текста бе четлив, макар и не изцяло. Но с ултравиолетова лампа ъглите, в които не можеше да се чете, станаха ясни. Разбрах, че с ултравиолетова лампа би трябвало да успея да прочета почти всичко, което бе останало загадка за Хайбърг. Това измъчващо високотехническо зърване на една единствена страница разкрило колко много повече би могло да се извлече от труда на Архимед, само ако знаеха къде е целият ръкопис.

След Първата световна война Париж и други европейски градове били залети с художествени произведения от Близкия Изток. Но нямало и следа от ръкопис от Архимед. Но през 1991 г Феликс де Марез Ойенс пристигнал в Лондон в Кристис, за да открие, че палимпсестът на Архимед може би през цялото време е бил в Париж. В кабинета си той открил писмо от френско семейство, което претендирало, че притежава палимпсеста. Те говореха за този удивителен палимпсестен ръкопис, на този изключително важен научен класически текст.

В началото човек е леко дистанциран и избягва да се вълнува излишно. Но веднага разбрах, че ако това нещо бе автентично, би било нещо изключително вълнуващо. Феликс с удивление установил, че собствениците живеели съвсем наблизо, така че, той отишъл да прегледа книгата. Веднага стана съвсем ясно, че това трябваше да е ръкописът, описан в литературата и който е бил виждан и изучаван за първи път от Хайбърг през 1906 г. Собствениците имали да разкажат необикновена история.

През 20-те години член на парижкото им семейство пътувал до Турция. Той бил любител колекционер и по някакъв начин придобил ръкописа в Константинопол. През цялото време, когато бил смятан за изгубен, палимпсестът бил в парижкия апартамент на семейството. Но сега те били решили да продадат книгата. Феликс трябвало да оцени стойността на ръкописа. Оценяването на важни ръкописи, да не говорим за палимпсеста, е изключително трудно.

Казах им, че стойността му е между 400 и 600 хил. лири стерлинги. Всяка оценка на нещо подобно е просто едно предположение. Ако имате късмет, това е научно предположение. 1 400 000 долара. 1 800 000 долара... Ръкописът бил продаден за много повече, отколкото Феликс предположил. 2 млн. долара. Продадено. Анонимен милиардер платил 2 млн. долара. Новината за продажбата бързо стигнала до хора като Уилям Ноуъл. Като куратор в художествен музей, световно известен с реставрацията на средновековни ръкописи, Ноуъл искал да се добере до книгата.

Направих това, което са направили и много други хора- свързах се с букиниста, който действаше от името на анонимния собственик на ръкописа. Писах на букиниста и три дни по-късно получих отговор. Той гласеше: "Уважаеми г-н Ноуъл, ще ви заемем ръкописа на Архимед. Собственикът би бил възхитен от тази идея." Собственикът и букинистът посетиха заедно музея и оставиха багажа си върху тази маса. Излязохме на обяд и му казах, че е изключително мило от негова страна дори да обмисли идеята да остави ръкописа на Архимед в Уолтърз.

Той ме погледна и каза: "Аз вече ви го оставих." Казах "Моля?", вече леко притеснен, а той отговори "Да."- беше в платнената чанта на масата ми. Наложи се да изтърпя целия обяд с първо, второ, трето, нетърпелив да се върна. Мислех си "Той е в торбата върху бюрото ми. Не мога да повярвам!" След обяда се върнахме тук, той отвори торбата и преживяването бе изключително. Но Ноуъл много бързо разбрал, че има проблем. Бях ужасен, потресен...

Това е наистина отвратителен документ. Той изглежда наистина много гнусно. Въобще не прилича на нещо велико. Изглежда ужасно, наистина ужасно. Той е обгорен, лепен е със съвременно поливинилно лепило, текстът на Архимед, който искахме да възстановим, беше зад това поливинилно лепило. По него имаше мастилени петна, залепени парчета хартия... Трудно е да се опише точно... окаяното състояние, в което се намираше палимпсестът на Архимед.