Автор: Светлана Караколева
На Минка
"Аз падах докато творях! Ти падаше докато чакаше някой да сътвори нещо. Мислеше, че ни буташ. Ние пишехме когато и както можехме. Сега дори не искаш да ни четеш. Било по интернет, а ти не обичаш...И интернет скъпа е за хора. Ще дойде времето и на книгите. И тях толкова ще прочетеш. Знаем се. За това те обичаме. Защото си костелив орех. С претенции. С характер. Жалко, че никога не преодоля страха си и не написа нищо...Скъпа Минче, дължа ти една истина. Като тебе има много хора по широкия свят..."
Ти падаше. Видях как ставаш.
И уж до теб вървях,
а все през рамо се обръщах.
В редицата на конкурентността нозете
уморени се подгъват, но
нямах дързостта да изостана
и да съм насъщна.
Допирахме понякога мечти,
дерзаехме с последни сили.
А после винаги сами,
докрай сами
вървяхме аз и ти. Не Ние.
Когато хлъзвах се и аз
сред
кишавата
върволица
ти също плачеше без глас
и мислеше: "протегнах и десница"
Дланта така и не дойде -
за радост други длани срещнах...
И оцеля човешкото сърце!
Днес трябва да платя
сълзите ти
И питам: Колко искаш?
За поглед през сълза?
Да чуеш не ти стиска.
Ти пак живееш в твоя свят,
а аз дължа отново стих.
Днес пиша и крещя,
но се усещам Див и Жив!
Аз зная - ще ме прочетеш
по тъмно и ще си поплачеш.
Ще кажеш - знаех как вървя
когато беше в зоната на здрачът.
Онази!С русата коса...
Джезвето кокали.
С усмивката. С талантът.
Прости приятелко добра
отлитна миналото-
взе и шансът...
Целувка пращам ти
през векове от
малки срички.
А аз ще продължа напред,
но с чисти мисли...не по терлички!
И така Юле, това мисля и чувствам аз. Не мога повече да се преструвам. Дори и да не го публикуваш самият факт, че събрах кураж и го излях за мен е полезен. Може да не е било преструвка. Може би е било детската ми надежда, че нещата и отношенията някой ден ще се променят. Да ама за да се променят първо трябва да се посочат. А това също изисква смелост. Човещината и човечността са две различни неща.
Човешко е да грешиш, божествено е да прощаваш, но не е човечно при интелектуална импотентност от човещинка да превърташ репертоара "пиши ти можеш". Аз не пиша защото мога или защото искам да стана известна или за пари и тъй нататък. Пиша за да кажа нещо. На някой, който ще успее да ме разбере и да се предпази от адът на несподелените мисли -цветни, греховни, емоционално-различни и да ги опази в себе си. Може би те са неговото лично състояние. Наследството му от Бога. Знам, че ме разбираш и ти благодаря за това. Сега отивам да създавам мечтаещи музиканти. И да видя новата им песен, че вчера бяха измислили първата половина. ...Прегръщам те...
5.2.09
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
6 коментара:
Госпожа Минка Команова е пенсиониран преподавател по Български език и Литература в НУФИ "Филип Кутев гр. Котел. Минка (моля да ми бъде простено фамилиарното обръщение) се бори с тежко онкологично заболяване. Аз не я познавам, но реших да напиша стихотворение за нея. Необходимо ли е да познаваш някого лично, за да му посветиш стих. Това не е въпрос, мисля, че не е необходимо. По този начин искам да изразя подкрепата си към Минка в тази неравностойна война. Да и кажа, че макар и да не се познаваме аз вярвам в нея, да и кажа: "Не се предавай, защото си ни нужна!" Защото светът няма да бъде същия без теб!
Фенери в мрака
На Минка Команова
За теб,
която не познавам
за смелия Ти Дух!
За всичко и за всеки,
който си създала
в безсмъртните слова
на нашия език!
За мъката в очите
когато провала видиш ти.
И за сълзите
на чудните
незбъдните мечти.
За тези, които помнят
с благодарност..
Учителката си.
Макар и строга да си ти
за мен се усмихни
за тази
дето не познаваш
и винаги до мене остани!
В зими,
пролети
и есени
в горещи,
знойни
летни дни
Чувал съм, че името на човека влияе върху характера му. Днес Светлана има ИМЕН ден (6-ти февруари). Възнамерявах да й го честитя, но прочетох "творбата" й "Уморени криле" и се ужасих от несъответствието между име и душевност(светло име - тъмни мисли). Все пак ще ти пожелая нещо, именице:
"Уважавай старостта - тя е твоето бъдеще!"
А на тебе, ЮлиЯна, благодаря! Животът става по-малко труден, когато човек срещне хора с благородно Сърце като твоето.
с
На слуховете от дете не вярвам!
Не вярвам и в игрите с хорски имена.
„Дали?” „Или?” и тъй нататък
уви-не иска и не може да твори!
За жалост мама ме е кръстила
Светлана!
Не Рада, Пенка или Ваня...
Научих се сама
да ходя по света.
Не чакам ни похвала,
ни награда.
И искам с името си
да говоря и правя го-
нали така?
И нека всеки се научи
предвид страхът от старостта,
че време имал е и бил е млад
и можел е да крачи
с малки радости
в големите неща...
Честно казано изобщо не знаех,че имам имен ден-никога не съм имала. Благодаря за намерението да ме поздравите, и най-вече на онези,които го направиха явно,а не анонимно. Благодаря ви!
Понякога, когато сме ядосани, имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки.
За участие в конкурса на Анубис- Булвест изпратих само стихотворението "Уморени криле". Текстът около него е част от лично писмо и изобщо не беше предназначен за публикация. Реших да изпратя точно него, за да проверя кавичките около думата "произведение" от коментарите Ви колко погледа през сълзи струват. С част от презентацията на Юлиана изобщо не съм съгласна, но я уважавам достатъчно,и не искам да предизвиквам полемики, пък и вече няма значение. Повече няма да се върна в този сайт. И освен това ще си пиша името с каквито букви искам!
Така! Начина по който е публикувано всяко нещо тук е било с изрично поискано и дадено разрешение от автора му за начина и вида на публикуване! Това мога без проблем да докажа със съответната коренспонденция, която е запазена в архив. Спестете си сърденето и истериите на средната възраст, както и неуместното и умишлено подценяване на този или онзи автор. Завистта, която битува помежду Ви ми е добре известна, както и ревнивостта. Нищо ново за мен. И то не съществува само в този сайт, а във всеки сайт. Това са качества, които могат само да направят от един екип вътрешно конкурентно способен и успешен. Но когато прерастнат в долнопробни дрязги лично аз ще ги прекратя както и правя в момента без да посочвам кой и кои не са добре дошли в този сайт! Способността ми да създавам от неудачници, успяващи хора е добре известна, а и фактите говорят сами за себе си. Когато обаче "успяващия" изведнъж се превърне в твърде арогантен е време да се върне отново към стария начин на мислене и изписване на имена, за да не го направят другите около него. Както и всъщност се случи в горните коментари. Реакцията и отговора пък е показателен за това как не трябва да се реагира на нещо.
И накрая аз от чуждото уважение не се нуждая, ако имам нужда ще го потърся. Уважавайте себе си.
Публикуване на коментар