Чуждоземният лечител

2 бр. на списание "Горски обитател"

Малкото Коте: Моля Ви, имайте търпение! Ще получите яснота по въпроса и за Лъва(ах, този дърт развратник!), и за парите, и за Жената-ех(това”ех” не е от мене –Лисичето казваше така “Жената-ех” или “Жената-ах”). Всички подробности, което научавате от мене са взаимосвързани.

Една от тях е, че след случката с Лъва Лисичето почувствува неистова потребност от психотерапия. И веднага се запъти към гората, където се събират АМ.

Репортер: Това пък какво е ?
Малкото Коте: Нещо като кръвна група – както има кръвна група А, В, АВ, АА, така има и АМ. Такава е групата на Анонимните Мечтатели(съкратено АМ). Това е дружество на същества от среден род (както искате го разбирайте), които искат да се излекуват от вредното мечтателство. Да, има такова заболяване. Мечтателността е като холестерола – в някакви граници е поносима, но като превиши пределено ниво става опасна за живота.

Репортер: И какво правят там АМ? Или кой-какво прави там с тези АМ ?.
Малкото Коте: Там има чуждоземен лечител. Не знам точно от каква националност е, но в името му има две благороднически титли. Едната е “сан”, а другата - ”пан”. Тия АМ, които са го мислели за японец, използвали обръщението “Чо Пан СА сан”, а онези, които са смятали, че е славянин, са го наричали “Пан Санчоса”.

Репортер: И все още ли АМ не са разбрали поне от каква раса е? Очите му дали са “дръпнати” или не са?
Малкото Коте: Какво говорите? Кой в това дружество на АМ ще му погледне очите? Нали знаете къде гледат мечтателите – погледите им се реят в облаците. Но расата няма значение, защото Лечителят бил изключително скромен. Страхувал се да не притесни някого от АМ с благородническите си титли и помолил да го наричат простичко Санчо Панса. Той бил последовател на най-великия познавач на мечтателността - Мигел де Сервантес.

Още като ученик в неговата школа Санчо Панса се опитал да излекува един болен мечтател(също благородник). Лечението се оказало неуспешно, защото мечтателността на Дон Кихот (така се казвал болният) била в много напреднал стадий. Но поне изследването на заболяването стигнало до два важни извода: Единият е, че причинител на прекалена мечтателност може да се окаже прекаленото четене на неподходяща литература(напр. романи или разкази с щастлив край и др.под.). Другият извод е, че заболяването не е заразно.

Репортер: А нещо за лечението, което се прилага там, ще ми кажете ли?
Малкото Коте: Не знам много. Знам, че за начало АМ се учат как се обяздва магаре. Лечителят срещал големи трудности с нашите АМ. Той бил превъзходен ездач на магарета, но твърдял, че тези процедури трябва да се включат в профилактиката. Лечението ставало доста трудно, ако вече си допуснал магарето да те яхне. А в нашата държава се оставяме да ни яхнат магарета, пък после започваме да мечтаем някой да ги свали от гърба ни. Ето как заболяването се задълбочава, а лечението се затруднява.

Репортер: Какво мисли твоето другарче Лисичето за това ?
Малкото Коте: Скоро не сме се виждали. Информацията ми е стара, но ще се опитам цитирам първите му впечатления: “Знаеш ли, оказва се, че е много трудно първо да осъзнаем проблема си, а след това да се вземем в ръце и да направим първата крачка. С течение на времето така привикваме нещо да не ни е наред, че го приемаме като даденост и губим сетивността си за нещата.

Важното е да намерим сили в себе си и да се оттърсим от чувството за безпомощност, от убедеността, че нищо не можем да променим, от леността и наистина да направим нещо.” Лечителят ги убеждавал, че когато се отърсят от магаретата, които са ги яхнали, мечтателите ще бъдат наполовина излекувани.

Репортер: А сега дали Лисичето е на сбирката на АМ?
Малкото Коте: Днес? Едва ли. Снощи някой е запалил огън в гората. Лисичето е сигурно е отишло да пази гората от пожар. А може би ще отиде там, за да срещне една Амазонка и да изпуши с нея Лулата на Мира.
Репортер: Защо? Има ли нещо общо между Амазонката, Лъва и Жената-ех?

(Продължение на интервюто в следващ брой)

Материала подготви: Полумлад новинар