Ormont's Manuscrits Grecs de le Bibliotheque Nationale

Уил Ноуъл бързо сформирал екип от целия свят, който да се опита да спаси книгата. Учени гръколози експерти по образите и специалист по консервации. Детайлното разглеждане в консервационната лаборатория от Абигейл Куонт разкрило ужасните повреди, които книгата била преживяла. Ръкописът беше тежко повреден от плесен. Това се вижда от лилавите петна по повърхността на листите. В тази област от пергамента има голямо лилаво петно.

Ръкописът е пробит, където плесента е проникнала и погълнала колагена. Това означава, че на тези места текстът на Архимед напълно липсва. Мислите на Архимед са замъглени и от други проблеми, както екипът бързо установява. На няколко страници от палимпсеста има загадъчни илюстрации, които напълно покриват текста. Когато за пръв път видяхме ръкописа, бяхме много любопитни за тези рисунки. Възможно бе да датират от Средновековието. Но цветовете въобще не съответстват на този период. Друго любопитно нещо е, че тези листи изглеждат нарочно повредени, може би за да изглеждат средновековни, като се добавят допълнителни разрези с нож по ъглите на листите.

Любопитно е, че Хайбърг не споменава за тези рисунки, когато започнал изследване на ръкописа през 1906 г. Консервационният екип показал илюстрациите на византийския експерт Джон Лоудън в Лондон. Убеден бях, че съм виждал нещо подобно и преди. През 1982 г книга с евангелия от 12-ти век се появи за продан. Изследвах я, защото имаше миниатюри на четиримата евангелисти. Лоудън открил, че миниатюрите в книгата от 12-ти век били фалшификати, прекопирани от френска книга.

Това е книгата, която е "Ormont's Manuscrits Grecs de le Bibliotheque Nationale" в Париж. Публикувана е през 1929 г. Когато Лоудън видял илюстрациите в ръкописа на Архимед, той помислил, че много приличат на фалшификатите от евангелската книга. Той заподозрял, че същата френска книга е използвана за фалшифициране на рисунките в палимпсеста. Действително, само за няколко минути успях да идентифицирам лист 84 от Ормон като източник на четирите евангелски образа в ръкописа на Архимед. Убеден съм, че са фалшификати.

Обратно в Балтимор Абигейл Куонт направила тест, за да види как фалшификаторът е копирал рисунките върху ръкописа. Направих това очертаване на рисунката на Йоан, която се появява в публикацията от 1929 г. Ако го наложите върху фалшификата от палимпсеста на Архимед, линиите съвпадат почти точно. Куонт направила същия експеримент с останалите три черно-бели образи. Всяка била с абсолютно същия размер като тези в палимпсеста. Фалшификаторът изглежда просто е пречертал образите.

Много за този фалшификатор си остава загадка. Но разследването на Джон Лоудън разкрило една важна улика. Фалшификацията може да е направена най-рано през 1929 г, защото тогава е публикувана книгата. Но за какво му е на някого да губи толкова време във внимателно фалшифициране на този ръкопис? Има само една причина за поставяне на фалшиви рисунки в ръкописа и това са парите. Те повишават цената на ръкописа.

Това е така, независимо дали знаете, че ръкописът съдържа труда на Архимед. Причината е, че това се превръща в изкуство, където клиентелата е съвсем друга. Въпросът е дали фалшифицирането е направено със знанието, че отдолу е трудът на Архимед. Надявам се, че не. Ужасно е да си помисля, че илюстрациите са направени върху текста на Архимед с пълно съзнание за този факт. Отстраняването на фалшификатите щяло да повреди текста отдолу, така че, засега щели да останат.

Но деликатната задача по почистването на ръкописа и опита да се възстанови безценния текст на Архимед били започнали. На някои листи текстът на Архимед е почти невидим. На други той се вижда в меднокафяв цвят. Той е в две колони, перпендикулярни на християнския текст. В момента се занимавам с отстраняването на капките восък. Има восък, защото в Средновековието текстът бил четен на светлина от свещи. Восъчните капки пречат на възстановяването на образа.

За да проучи в пълнота всяка страница, Куонт трябва да я извади от книгата. Подшиването е сравнително ново, вероятно направено през последните сто години. Отстраняването му се оказало много по-важно, отколкото някой би могъл да си представи. При начина, по който е свързан ръкописа, има четири прегънати страници, вкарани една в друга. Текстът на Архимед върви по прегъването, но трудностите на Хайбърг идвали от това, че не можел да види този текст.

През 1906 г, когато Хайбърг проучвал текста, било невъзможно да прочете редовете в центъра на подшиването. Те могат да се видят само като се разчлени книгата. За първи път виждаме някои редове от текста на Архимед. Разглеждането на оригиналните снимки, които направил Хайбърг на палимпсеста, показва, че той пропуснал още нещо. Някои от най-важните страници на ръкописа въобще не били снимани. Хората са приели, че Хайбърг е познавал ръкописа изключително добре. Но той не го е познавал толкова добре.

Сега, когато имаме ръкописа, за пръв път можем да попълним големи празнини от преписа на Хайбърг. Това наистина ще изненада научната общност. То е много повече, отколкото сме очаквали да получим от палимпсеста на Архимед, когато започнахме този проект. Възстановяването на словата на Архимед е голямо техническо предизвикателство. С проблема се е заели екипи от Университета Джон Хопкинс и Рочестърския технологичен институт.