25-ти март - Благовещение

5 бр. на списание ”Горски обитател”

Не знам дали в друга държава има толкова много дни в календара, обявени за празници. У нас на ден се падат по два-три празника! Не знам и дали има друга държава, в която вечно да има призиви за колективно чествуване на празниците. Всеки ден “никнат като гъби” организационни комитети за чествуване на този или онзи празник. Как тогава нашата Гора да бъде изключението – нали е българска гора? Затова днес в Гората се основа Комитет за чествуване на 25 март-Благовещение.

Съставът на Този комитет е същият (пак по български маниер) като Онзи комитет, чиито членове бяха обявени на 1 март (виж бр.3 на сп.”Горски обитател”):
Лисичето – представител на дружеството на “Анонимни мечтатели”
Зайчето Байчето - преставител на сдружението за “Защита на белите вълци”
Скалната Козичка – представител на сдружението ”Многодетни майки “

Мечо Пух – представител на читалище ”Будни и умни мечета”
Мечката-кулинарка – управител на горския ресторант ”Боряна”
Речното Раче – председател на просветителска дружинка ”Напредък”
Зеленото Папагалче – завеждащо отдел ”Международни отношения” в МГ.

За председател на съвещанието бе избран Зеленият папагал.

Той отбеляза отсъствието на Лисичето и Зайо Байо И обясни причините: Лисичето отсъствуваше, тъй като брат му (Големият Лисик) бе подал жалба до Горския съд за оказан върху него психически тормоз от страна на Лисичето.

В резултат има издадена предварителна (преди делото) ограничителна заповед. Поради това Лисичето не може да доближи мястото на съвещанието. Зайчето пък станало жертва на инцидент: “Вървяло си Зайчето по горската пътечка и търсело вълк, когото да защити. Изведнъж от гъстия храсталак се чуло:

- Зе-е-ле, морко-ов, з-е-ле, морко-ов. . .
- Ох, колко съм гладно! - извикало Зайчето и скочило в храстите.
Храстите се поразмърдали и после всичко утихнало. След известно време от храсталака излазъл Кумчо Вълчо, облизал се сладко-сладко и измърморил:
- Брей, че вкусно! То било хубаво да знаеш чужди езици. . . “

Всички присъствуващи от Комитета разбраха, че трябва в най-скоро време да дискутират темата “Полезни ли са чуждите езици”, но сега моментът не беше подходящ - спешно трябваше да се попълни състава на Комитета. На мястото на Лисичето временно бе избрана Самотната Кукувица - председателка на “Фондация за защита на деца без родителски контрол”. На мястото на Зайо бе включен г-н Пън ЧепАтов член на горското движение ”Репресирани природозащитници”.

След попълване на състава на Комитета започнаха дебатите по актуалната тема: “Какъв празник е утрешния ден – 25 март (Благовещение)?”.

Кукувицата, за да демострира активност, се изказа първа:
“Утрешният ден 25 март (Благовещение) е Празник на Асоциацията на медийните експерти в администрацията (АМЕА), определен като такъв през 2006 год. с решение на пресаташетата от различни институции от цялата страна.

Неправителствената организация е създадена в края на 2004 г. и в нея вече членуват близо 40 специалисти по публична комуникация от София и областните градове. Редакцията на сп.”Горски обитател” трябва да участвува в мероприятия от такъв характер.”

Козичката яростно се възпротиви:
“По решение на Българския женски съюз от 1994 год. Денят на Майката се празнува на 25 март. За това си има исторически причини: В далечното минало датата 25 март е имала огромно значение – била е обявена за Ден на Сътворението на света, а в основата на всяко сътворението е Жената.

Известно е, че Жената от нищо може да направи поне три неща, нали? Освен това датата 25 март нерядко се е считала (както на Изток, така и на Запад) и за Ден на началото на гражданската година. На Запад са били известни два способа за отброяване на годините от 25 март: латински Флорентински ред, имащ широко разпространение чак до ХVІІІ век, и по-малко известния Пизански ред.

Да не говорим, че пропуснахме тази година да празнуваме 8 март в гората. Защо ли? Съобразихме се с другия пол, който в момента се бори за еманципация. И какъв се оказа резултатът? Плачевен. Увеличиха се случаите на насилие не само над съпругите-майки, а и и въобще над женските същества в Гората.

Такъв е случаят с изнасилените пеперуди, маймуни и още много други. Утрешният ден може да стане прекрасен повод да се въведе за изучаване в Горското училище предмет ”Сексология за горските обитатели”. Може да се окаже поучително и за хората. Говоря сериозно! Категорично настоявам утре да празнуваме Ден на майката и жената”.

Мечо Пух подкрепи изказването на Козичката:
“В българската традиция Денят 25 март се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Според поверието, в този ден долита Кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото (е, нашата тука подранила). Мечката се събужда от зимния си сън (време ми е да се разсъня!). А змиите и гущерите излизат от леговищата си, невидимите самодиви – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си. На Благовец хората спазват редица забрани с предпазващо значение.

Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите, защото хората вярват, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото.

В ранното утро ритуално се прогонват от дома дивите твари. Жените обикалят къщата, дрънкат с машата или огрибката по тенекия и наричат: “Бягайте змии, гущери, бълхи и жаби, че Дядо Благовец идва с железния топуз!” (По този начин ще принудят скитащита горски обитателки да се приберат в гората – така ще осигурим по-масово присъствие на Празника).

После хората запалват събраната от пометения дом смет и всички прескачат огъня по три пъти срещу змийско ухапване. На тържествената трапеза за пръв път те си поднасят пресни зелени растения – лапад, коприва или киселец, за да потече в човешките им тела “нова кръв”. Поднасят си риба (печена или варена), пити и лучник. Както разбирате хората ще празнуват и няма да имат време да се занимават с нас. Значи че ще празнуваме необезпокоявани! Освен това аз искам утре да е Празникът на майката, защото на 8 март Мама спеше и не можах да й честитя тогава женския празник.”

Зеленият Папагал зададе само един въпрос, но реторичен:
“Е? Как тогава ще се кандидатираме за членство в АМЕА, щом отсъствуваме от мероприятията на АМЕА?”

Речното Раче по изключително елегантен начин обедини двете предложения:
“Множество хора празнуваха (а вероятно ще продължат и в следващите години да празнуват, дори и след като прочетат тази статия) Осми март и то само от страх да не се отличават от другите. От страх да не ги посочат с пръст, че показват „неуважение”.

Такова явление, се нарича „конформизъм” и показва неспособност за самостоятелно мислене или липса на смелост да отстояваш това, което знаеш, че е правилно. Просто се скриваш в „тълпата”. Даже мъдрецът Хегел е казал: “Да бъдем независими от общественото мнение е първото формално условие за постигането на нещо велико”. Затова предлагам: утре да си направим един богат (във всякакъв смисъл) Празник на майката и жената.

Да поканим членовете на АМЕА. Не вярвам да откажат (че кой отказва двоен празник). А като дойдат, ще ги провокираме като уж на шега им подхвърлим темата за Празник на бащата и темата за конформизма (по тази тема имам интересни публикации). По този начин ще предизвикаме интереса им и те сами ще ни предложат членство в АМЕА.”
Всички се съгласиха с това предложение и оформиха решенията на Комитета за празнуване на 25 март:

1. Комитетът изказва “мъмрене” на Лисичето, че прекалява с разходките си извън гората под предлог, че спазва ограничителната заповед. Възниква опасение, че ако продължава да си завира муцуната“тук и там”, може някъде да му я издраскат. И, ако това е било простимо, докато сп.”Горски обитател” е било “жълта преса”
(само в смисъл, че страниците му бяха с жълт вят), то сега е недопустимо на хубавото чисто зелено да се появят мръсни петна!

Поради това редакцията на сп.”Горски обитател” наказва Лисичето с едноседмична командировка в Булонската гора (б.р.- Булонската гора е парк от 8720 дка в западната част на Париж, край река Сена) със задача да събере материали по “Сексология за горски обитатели” и да ги предостави на издателска къща ”Шехеразада”. С част от одобрените материали сп. ”Горски обитател” да кандидатствува за членство в АМЕА. Отговорници за издирване на Лисичето – Мечо Пух

2. Обучението по “Сексология за горски обитатели” да започне с разказа ”Мерак” от вълшебника Н.Хайтов. Разказът да се публикува възможно най-скоро, тъй като засега и този урок го няма (може би умишлено) в Интернет. Материалът да се предостави (подари) на издателска къща ”Шехеразада”, която да прецени къде и кога е уместно той да бъде публикуван.
Отговорник за прехвърлянето от хартиен на електронен носител – Скалната Козичка

3. На Утрешния ден да се организира пролетен бал в Гората, на който да бъде поканен г-н ГАЛИлей, за да е сигурно, че ще има кой да поГАЛИ женските животни, послучай техния празник и да им смъкне поне малко звезди от небето.
Отговорник за бала– Зеленият Папагал, а за г-н Галилей - Речното Раче

Б.р. Ще попитате какво беше мнението на Мечката-кулинарка и на г-н Пън? Ами Мечката се беше излегнала плътно до г-н Пън и си доспиваше зимния сън (нали само един ден й оставаше). А Господин Пън ЧепАтов накрая реши поне след края на заседанието да имитира заинтересованост и компетентност и каза:
“Я, какви умни решения взехме! Така Утрешния ден ще мине под знака на чудесния принцип “Хем Вълкът е сит, хем Агнето е цяло“” .

Материала подготви Полумлад новинар