2.3.09

Санстефански мирен договор


1878 – договор мужду Русия и Турция, подписан на 19 февруари 1878 (стар стил) или 3 март в Сан Стефано, близо до Цариград, с който се слага край на руско-турската война 1877- 1878. Преговорите за изработване условията на договора започват на 1 февруари 1878 в Одрин, а от 13 февруари продължават и завършват в Сан Стефано.

Турската делегация, разчитайки на подкрепа от Англия и Австро-Унгария, проявява неотстъпчивост и едва след продължителни и бурни заседания приема руските условия с надеждата, че договорът ще бъде ревизиран.

От руска страна той е подписан от граф Н.П. Игнатиев и А.И. Нелидов, а от турска – от Сафет паша и Садулах бей. Член 1-5 от Санстефанския мирен договор се отнася до териториалните придобивки и независимостта на Черна гора, Сърбия и Румъния.

Член 6-11 се отнася до България, която е създадена като автономно васално княжество с християнска религия и народна милиция и включва земите на Балканския п-в с преобладаващо българско население. Съгласно договора границата на България започва от Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казите Враня и Куманово и по планината Кораб достига до р. Черни Дрин.

Оттук се спуска на юг и включва градовете Качаник, Тетово, Гостивар, Галичник, Дебър, Струга, Охрид, Охридското езеро, Корча и достига планината Грамос, след което върви на изток до устието на р. Вардар и оттам до Орфански залив, като гр. Костур и Воден остават в България, а Солун и Халкидически п-в – в Турция.

Оттук границата минава по брега на Егейско море до Буругьол, като гр. Кавала остава в България, след което извива на север до Родопите и на изток до Мидия на Черно море, като Ксанти, Смолян, Кърджали, Лозенград, Люлебургаз и Мали Самоков остават в България, а Одрин – в Турция. Северна Добруджа остава в Румъния. Договорът предвижда български княз да бъде избран от населението, а едно събрание на първенци да изработи Органически устав.

Управлението да бъде осъществявано под надзора на руски комисар, като руски войски поддържат реда в страната в продължение на 2 години. Река Дунав остава международна река. Турция се задължава да изплати военно обезщетение на Русия в размер на 1410 млн. рубли, от които 310 млн. в пари, а срещу останалата сума да отстъпи на Русия изгубената през кримската война 1853-1856 Бесарабия.

Освен това Турция е задължена да предаде на Русия гр. Ардахан, Карс, Батум и Баязид в Мала Азия, а Босфорът и Дарданелите да бъдат отворени през мирно и военно време за търговските кораби на неутралните държави, които искат да търгуват с руски пристанища. Под натиска на западните сили Санстефанския мирен договор е ревизиран и заменен от Берлинския договор – 1878 г.

Берлинският конгрес е свикан през 1878 по предложение на Австро-Унгария и Англия за ревизиране на Санстефанския мирен договор. Участвуват: Англия, Австро-Унгария, Германия, Франция, Италия, Русия и Турция. Допуснати са да се изкажат и делегати на Румъния и Гърция. Заседава от 1 юни до 1 юли 1878 и приключва с подписването на Берлинския договор и с решение за разпокъсване на Санстефанска България.

Берлинският договор е подписан на 1 юли 1878 г. в резултата на преговорите, водени на Берлинския конгрес. Под натиска на Англия и Австро-Унгария, Русия била принудена да се съгласи с ревизирането на Санстефанския мирен договор и да приеме Берлинския договор, с който България се разпокъсва на 3 части.

Създава се:

1. Васална на Турция българска държава на територията между Дунав и Стара планина, с избран от населението и одобрен от Високата порта и от великите сили княз, непроизхождащ от техните управляващи династии. Едно събрание от представители на народа да изработи Органически устав на княжеството; временното управление през първите 9 месеца да бъде ръководено от руски комисар, подпомогнат от турски комисар и от консулите на великите сили.

Турската армия да напусне страната и да бъде създадена народна милиция, търговските договори подписани между Турция и великите сили да останат в сила и за новото княжество и последното да не може да налага транзитни мита; княжеството да поеме задълженията на Турция по построените на българска земя ж.п. линии.

2. Територията между Стара планина и Родопите образува автономна област под името Източна Румелия.

3. Останалите територии, включени в Санстефанска България (Македония и част от Одринско), да се върнат на Турция, която съгласно чл. 23 от договора се задължава заедно с представители на местното население да подготви и проведе реформи.

4. Пирот и Враня да се предадат на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния.

5. Босна и Херцеговина се предавата на Австро-Унгария, която получава правото да държи гарнизони в Нови пазар, да контролира бреговата търговия на Черна гора и построяването на ж.п. линии, т.е. Австро -Унгария си улеснява проникването през Македония до Солун и Егейско море.

6. Румъния, Сърбия и Черна гора се признават за независими държави и се натоварват с част от дълга на Турция. Русия си възвръща изгубената след Кримската война Бесарабия, а освен това получава Карс, Ардахан и Батум. Дунав остава международна река.

Берлинският договор е дело на противоруската политика на Англия и Австро-Унгария, които се страхуват от засилването на руското влияние в Близкия изток и на Балканите. Те се стремят да го обезсилят, като анулират част от резултатите на Руско-турската освободителна война и с подкрепата на Германия постигат това, като разпокъсват Санстефанска България. Берлинският договор спъва икономическото развитие на страната и създава условия за бъдещи вражди между балканските държави.

3 коментара:

Ани каза...

Ода за България
Младен Исаев

Далече твоя път остава
В тринайсет века извървян.
Ти просешка
и величава
живя под стария Балкан.
Люля те в детската ти люлка
под зли пожари Аспарух.
Очите ти като светулки
проблясваха
под купол глух.
Когато византийската фурия
те връхлетяваше за сеч,
на Хемус в тайните клисури
Крум счупи
тежкия и меч.
Паши, боляри и султани
разстрелваха те векове.
Свободен само
бе Балкана
с хайдушките си ветрове...
Ти, мъдра с древното си име,
държави много надживя.
Ветрее се
недостижима
на Левски русата глава...
И аз, синът на свободата,
Съм от короната ти лист.
Прекланям се
пред твойта святост,
пред твоя образ строг и чист.

Кирил каза...

Химнът на България се основава на музиката и текста на песента "Горда Стара планина",
написана от Цветан Радославов (1863 - 1931) през 1885 година. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. "Мила Родино" става национален химн на България през 1964 г.

Мила родино

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.

Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

До промяната на текста през 1990 г. съществуват още два куплета, които след 1990 г. отпадат:

Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
Майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.

Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой,
партия велика води,
нашият победен строй.

Боян каза...

България

Георги Джагаров

Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaгян.

Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема

Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!

....”Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?....”

История славянобългарска
Паисий Хилендарски (1722–1773)

Публикуване на коментар