Гробница на Анкатифи

Те търсили навсякъде за утайки от времето на Старото царство. Търсили в средата на езерото, търсили по страните. Било истинска мистерия. Голямата изненада беше, че не можахме да намерим утайки от Старото царство на дъното на езерото, там, където трябваше да бъдат. Няма ги никъде. Те не могли да намерят никаква тиня от толкова далечно време. Било все едно езерото по някакъв начин не съществувало по време на Старото царство. Но Фекри знае от стари записи, че тук е имало езеро.

Той бил доста объркан. Тогава той се сетил защо все не не успявали да намерят нещо. Има само едно обяснение - езерото да се е пресушило изцяло, напълно, И тогава утайките да са били отвеяни от бурите. Така че утайките от Старото царство са изгубени. Те са изчезнали. Фактът, че такова огромно езеро би могло да изчезне толкова драматично бил забележителен.

Би трябвало Нил да е толкова спаднал, че да е спрял да подхранва езерото. Забележителното е, че това е бил единствения път в цялата му история, в който езерото се е пресушило напълно, и това е станало точно в края на Старото царство. Това, най-накрая, било последното доказателство на Фекри. Катастрофална световна промяна на климата, причинила поредица от слаби прииждания на Нил година след година, превръщайки земята в прах.

Това било и обяснението за ужасния глад, засегнал цял Египет. Пясъчни бури засипали земята. В една от най-великите известни цивилизации хората умирали от глад. И точно тези сцени са описани толкова живо по стените на гробницата на Анкатифи. Въпреки че мисията на Фекри свършила, една мъчителна част все още го озадачава. Целият Горен Египет е умирал от глад до такава степен, че всички почнали да ядат собствените си деца. Това е едно поразително описание. Били ли са хората толкова отчаяни, че да прибегнат до канибализъм?

Бях уплашен, когато видях описанието на Анкатифи на хора, ядящи деца в древен Египет, защото това е нещо, за което ние просто не си мислим. Не можем да си представим, че такива събития, такива ужасяващи събития, са се случили в древен Египет. Но не бях изненадан, понеже знаех, че това се случвало и по-късно, и че имаме свидетелство от очевидец за глад свързан със суша, спаднал Нил, което продължило няколко години и довело до свирепи прояви на хората.

Свидетелството от първа ръка идва от книга написана от доктор от Багдад, който е бил свидетел на глад в Кайро през 1200 от н. е. В неговото ярко описание личало натрапчиво ехо на трагедията, която сполетяла Старото царство. Той казва, че бедните били толкова потиснати от глада, че яли трупове, мърша, кучета и мръсотии.. И даже стигнали още по-далече, като ядели деца, като понякога е можело да се натъкнеш на хора, които пекли и готвели деца.

Честен, недвусмислен разказ, без сантименталност, но разкриващ ужасяващото ниво на опустошението, което е царяло по това време. Ако това може да се случи при глад продължил само няколко години, то ужасите на глад, продължил няколко десетилетия, са настина невъобразими. Рухването на Старото царство в Египет е неприятен край на една от най-великите световни цивилизации.