Автор: Светлана Караколева
Дрога ли е? Думата...
щом същността събира и разделя.
Не казвай, че не е била за теб и мен,
или за някой друг постеля...
Зависим в най-интимните неща
от скритите къдели на словата.
Прикриваме нюансите на подлостта
и пролетните полети на сетивата.
Способни сме за кой ли път
разплакани или пък не
в клишета да се стрием \скрием\
понятни, не понятни,
гневни, нежни, ...
не поели свой си път
с изреченото... как си вием.
Раняваме дори и Любовта
с признанието,
че душите ни скроени са по-тясно.
Живеем с дрога, скрита в лудостта
на нечие ... безмълвно Ясно...
За щастието пеем си наум
рефрените на недоосъзнато "зная".
А думите, след нас проронени по "онзи път"
остават на земята да ни видят края...
31.3.09
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар