Премълчани съмнения

(работно заглавие „А животът не е ли съ+мнение?”)
Автор: Светлана Караколева

Не е знаела, няма да знае,не знае каква е, нали?
Онази безсъвестна нужда да съдим любовта в море от сълзи...
Виж, сезони се сменят. Роят се години.
Преки нужди редят епилог, послеслов...
Тиха жажда споделят мечтите ни с устни,
не прошепнали откровения.
Премълчали съмнения...

Но нима ти и аз сме си чужди,
щом се борим заедно ... с мнения?!
Щом роим трохите на трудния делник,
да не би да липсват на хора и птици.
И раздаваме къс по къс все сърцето от себе си...
Сгушени в топлата нужда на общото
все се питаме "дали" и "защо" се обичаме.
Тичаме по посоки, създаващи дисхармония.
Ти строиш, аз извайвам чрез звуци!
А ръцете ни, стиснали свои умения
как умело говорят си в тъмното.
Ти ухаеш на слънце, аз на ноти покълнали в пръсти!
Любовта е живот, а животът не е ли съ+мнение!