Мандала на натуралната храна

Моето разбиране за натуралната храна е същото, както и за натуралното земеделие. Както натуралното земеделие се подчинява на законите на природата, тази природа, която се опознава с не-различаващото съзнание, така и натуралното хранене е начин на хранене, при който храната, събрана в див вид или отгледана по методите на натуралното земеделие, и рибата, хваната чрез натурални методи, се добиват без преднамерени действия, с помоща на не-различаващото съзнание.

Въпреки че говоря за непреднамерени действия и не-метод (липса на метод) аз признавам мъдростта, която се изработва с времето в процеса на ежедневният живот. Използването на солта и огъня може да бъдат критикувани като първа крачка в отделянето на човека от природата, но това е просто естествена мъдрост, възприета от първобитните хора, и това трябва да бъде признато за мъдрост, дарена от небето.

Селскостопанските култури, които са били отглеждани в течение на хиляди и десетки хиляди години и са станали част от човешкият живот, не са продукт изцяло роден от различаващото съзнание, тях можем да ги смятаме за натурална храна. Обаче новите сортове, които се създават не под влиянието на естествените условия, но с помощта на агрономическата наука, която се е отдалечила много от природата, също както и рибата, мекотелите и домашните животни, отглеждани в промишлени количества, отпадат от категорията на натуралната храна.

Земеделието, риболова, животновъдството, ежедневните дейности свързани с храната, дрехите, жилищата, духовният живот, всичко трябва да бъде в единство с природата.
Аз нарисувах диаграми, които обясняват натуралното хранене, минаващи отвъд пределите на науката и философията. Първата обединява видовете храна, които са най достъпни за хората. Те са разделени на няколко групи.

Втората диаграма храната е разделена на групи в съответствие с достъпността и през различните годишни сезони. Тези диаграми съставят мандалата на натуралните храни. От тази мандала може да се види, че източниците на храна на нашата земя са почти неограничени. Ако човек опознае храната чрез “не-разум”(будистки термин, описващ състоянието в което няма разлика между личността и външният свят), дори и нищо да не знае за ИН и ЯН , той може да достигне съвършената натурална диета.

Рибарите и фермерите от японското село въобще не се интересуват от логиката на тази диаграма. Те просто следват повелята на природата, употребяват сезонната храна от окръжаващата ги среда. От ранна пролет, когато семената на тревите покълват в земята, фермерът може да опита всички вкусови усещания. С тях много добре се съчетава тънкият вкус на езерните охлюви и морските мекотели.

Раззеленяването в природата настъпва през март. Хвощ, орлова папрат, пелин, осмунд и други планински растения, разбира се и младите листа на хинапа, прасковата и леторастите на планинския ямс – всичко това е ядливо. Притежаващи лек тънък вкус, те представляват изискано блюдо а могат също да служат и като подправка. На морския бряг могат да се съберат морски зеленчуци – кафяви водорасли, водорасли растящи по скалите, притежаващи приятен вкус и намиращи се в изобилие през пролетните месеци.

По време на появяването на младите бамбукови леторасти, каменния окун, морската платика и раираната риба имат най-хубав вкус. Сезонът на цъфтеж на игликата се отбелязва с ленточна риба и скумрия “сашими”. Бобовете на зеления и снежния грах, лимеца са много вкусни, ако се ядат направо от шушулките или ако се варят цели, както и неочистения ориз, пшеницата и ечемика.

Към края на дъждовния период (за по-голяма част от Япония дъждовният период продължава от юни до средата на юли ) се берат японските сливи, а ягоди и малини тогава може да се намерят в изобилие. По това време се появява естествена потребност от острия вкус на лука и сочни плодове, като мушмула, кайсия и праскова. Плодовете на мушмулата не са единствената ядлива част на това растение. Семената в смлян вид могат да се използват като “кафе”, от листата правят чай, който е прекрасно лекарствено средство. От листата на прасковата и хинапа правят тоник помагащ за дълголетието на човека.

Под яркото лятно слънце да се хапват медени пъпеши под сянката на някое дърво – това е прекрасно прекарване на времето. По това време узряват много летни зеленчуци: моркови, спанак, репи и краставици. За преодоляване на лятното отслабване на тялото е полезно консумирането на растително или сусамово масло. Ястията, приготвени от зърно,удовлетворяват добре понижения апетит през лятото. Лете често се приготвя ечемичено фиде, различно по форма и размер. Узрява и гречихата. Това растение е прекрасна храна, усвояваща се много добре през този сезон.

Ранната есен – благодатно време на соя и малки червени бобчета азуки, големи количества плодове и зеленчуци и различни хлебни житни, зреещи по това време. Пироги от просо украсяват празника на есенната луна. Късно наесен варят царевица и ориз с червени бобове, с гъби “матсутаке” или се наслаждават на кестените. Много е важно да се отбележи , че оризът, събиращ в себе си слънчевите лъчи през цяло лято, зрее дълго наесен. Това означава, че основната храна за хладните зимни месеци, изобилна и висококалорична, е осигурена.

Още с първите мразовити дни хората започват да поглеждат към рибните магазини. Дълбоководните риби, като жълтоопашатката, риба тон се ловят през този сезон. Интересно е , че японската ряпа и листните зеленчуци, намиращи се по това време в изобилие, много добре се съчетават с тези риби. Новогодишните празнични ястия се приготвят основно от тази храна, маринована или осолена специално за големите празници. Солената сьомга, херингата, яйцата, червената морска платика, омарите, ламинарията и черният боб се поднасят всяка година на този празник в течение на много векове.

Изкопаните репи, които са били оставени под почвената и снежна покривка, са приятно допълнение към менюто през зимния сезон. Зърнените и различните бобови, а също и соевият сос са основни хранителни продукти, които по това време са винаги достъпни. Заедно със зелето, ряпата, тиквата и бататите, запазени от есента, през хладните зимни месеци се употребяват и други разнообразни видове храна. Празът, дивият лук шалот се съчетават добре с тънкия вкус на стридите и морската краставица, които могат да се събират през това време.

В очакването на пролетта може да се излезе на разходка в търсене на подбел и ядливите леторасти на пълзящия здравец, надничащ изпод снега. С появяването на водният крес, овчарската торбичка, звездица и други диви треви, реколтата от натурални пролетни зеленчуци може да се събира направо от прозореца на кухнята.

Така, като придържат към просто хранене, като събират всеки сезон достъпната през него храна и се наслаждават се на нейния здрав и полезен вкус, местните селяни използват всичко, което им дава природата. Селяните познават нежния вкус на храната, но не им е понятен тайнствения вкус на природата. Или по-точно, той им е понятен, но не могат да го изразят това с думи. Натуралната храна лежи пред нас, под краката ни.

Масанобу Фукуока